Всяка прилика с действителни лица и събития е реална.
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни.
- Кога ли най-сетне ще се наспя и аз като човек? - с тези думи тя стана бавно, протегна се и се запъти към кухнята за сутрешното кафе. Погледна през прозореца и градът ù се стори грозно сив. Беше мъглив октомврийски ден и ситно ръмеше. Набързо изпи кафето си, като преди това успя да се опари на кафеварката. "Просто прекрасно! Денят става все по-обещаващ." Взе си набързо душ и облече първото, което ù попадна - черен пуловер с дебела яка и дънки. Семпло, но удобно. Вече почти закъсняваше за автобуса. Грабна палтото и, докато се обуваше, викна асансьора. Той, естествено, не работеше, както винаги в понеделник сутрин. Законите на Мърфи важаха с пълна сила. Живееше на 6-ия етаж и, тичайки надолу по стълбите, за малко ...