Малкото птиче погледна голямата птица до него.
– Мамо, защо ние не сме като хората?
– Така сме създадени. Така е устроен светът и никой не може да даде отговор на този въпрос.
– Защо ние летим нависоко, а те ходят по земята?
– Хората също летят понякога.
– Но защо ние имаме крила, а те не? Те летят само когато пожелаят, а при нас е обратното – ние сме длъжни да сме във въздуха постоянно и само отвреме-навреме кацаме за почивка?
– Просто ние сме се родили птици, а те хора. Никой не може да избира в какъв образ ще се появи на този свят. Както и никой не знае дали всичко е просто случайно или има някакво предопределение. И всеки трябва да приеме това, което е получил от природата и да бъде доволен от този дар, тъй като е нужно да осъзнае, че е можело и да не съществува. Както се е появил, така е било напълно възможно и никога да не погледне това слънце, никога да не вдиша от този въздух и никога да не чуе шепота на тревите и листата наоколо. Дори нямаше и да знае за тяхното съществуване, ...