Привет, мой нероден сине! Аз съм твоят баща – нещастен и безсилен, след няколко часа вече няма да съм сред живите, затова ми се ще да ти разкажа как стигнах до това положение на предсмъртна агония, та поне ти да успееш да се справиш с тежката участ на човека, наречена живот.
До скоро бях щастлив и изпълнен с желание за живот, когато душата ми беше чиста и свободна от ужасните мъки, които сега я изтезават, когато буреносните сенки бяха далеч от съзнанието ми. Тогава се занимавах с рисуване и често се разхождах из планини и гори, търсейки красиви пейзажи, които да изобразя върху бялото платно. Любимото ми място бе връх „Алена гора” – там природата беше изумително красива и ме омайваше с тъжните червено-черни нюанси на залеза над тъмната гора. Много пъти се опитвах да нарисувам изяществото на гледката, но уви, без успех. Местността беше умопомрачително прелестна, но също така навяваше скръб на сърцето, сякаш че, когато погледнех към гората, нещо в мен ме изгаряше, а сърцето ми започваше д ...