26.08.2008 г., 7:47

Алкохолът на име любов

1.6K 0 2
2 мин за четене

            Хората казват: "Вслушай се в сърцето си преди да кажеш сбогом..." Това бе моята грешка и сега си плащам. Ако бях чула как силно тупти още за тебе, сега щях да съм щастлива, а не да роня сълзи и иронично да се смея от ярост и от болка. Една погрешна стъпка и всичко се срива, един миг, момент, в който казах думи, които не бяха истина. Не мога да върна времето назад, не мога да върна и думите.

            Вслушай се в сърцето си преди да кажеш сбогом... Знаеш ли, заради кого сега толкова много ме боли? Знаеш ли, с кого свързвам тези думи? Знаеш ли, за кого роня сълзи при всяка тъжна любовна песен? Сигурно не знаеш. Той е едно момче. Най-обикновено и толкова специално за мен. Той е просто той. Името няма значение. Вече два месеца се опитвам да забравя това име, но спомените в сърцето ми тежат и ми напомнят на него. Болката пак хвърля сол в раните. Знаеш ли ти какво чувствам сега? И знаеш ли, онази нощ това момче ми се обади. Аз спях. Телефонът звънна до мен и видях името му, изписано на екрана. Казах си, това е сън, но от онези - хубавите. Не, беше твърде хубаво, за да е реалност. Но той не се отказа. Позвъня втори път. И ето, че сънят стана реалност. Аз вдигнах телефона и чух твоя глас. Ти ми каза, че все още си жив. Жив или мъртъв, аз още те обичам. Попита ме как съм се сетила за теб. А защо не попита, забравяла ли съм те някога? Попита ме, дали си пиян. Не знаех, но знаех, че през цялото това време аз бях пияната. Пияна от най-лошия алкохол – любовта. Попита ме, дали спя. Насън ми се стори, но беше реално. Насън ми се стори и ти, толкова бързо свърши всичко, а сега ми е толкова смътно. Попита ме какво сънувам. Теб сънувах, но как да ти го кажа, ще попитам аз. Обеща, че пак ще се обадиш, но не видях името ти изписано на телефона пак.

На следващата сутрин разбрах, че си бил пиян, че едвам помниш, че  си ми звънял, а аз пак се направих, че нехая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво,наистина много...Може и хората да не разберат,да не им хареса...но аз като един от свидетелите на твоите сълзи,на онзи ироничен смях,който се опитва да ме убеди,че той не значи нищо за теб,ще ти кажа едно-винаги ще сме зад теб!И дори вече никога не звъни,да не отговаря,да не му пука за теб,макар да не можем да го заменим,то все пак ще те крепим...и дано следващия път,когато се вслушаш в сърцето си,то да ти каже само хубави неща
    Надявам се останалите да ме извинят,че точно тук си изливам душата,но просто трябваше да го кажа!
  • Натъжи ме... Но е прекрасно, браво!

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...