Мисълта ми към теб е не... логична, не... типична и не... нормална. Уж само вибрационен импулс, а поражда в ефира около мен ухание на роза, ласка на коприна, летен полъх на море, полет на пощуряла пеперуда, недостиг на кислород, прилив на адреналин, вкус на капучино, втвърдяване на желанието, омекването на характера, песен на славей, жужене на пчела (дано не е оса), детското нетърпение да ти дръпна плитките и мъжкото нахалство да ти осмуча ...плодовете. Колкото факти толкова и парадокси. Признавам си, балансираш ме ...подлудявайки ме балансираш. Влезе в същността ми, приспа будната ми логична половина, събуди творческата ми лудост и спря сърцето ми... Как може бе, как може след като си толкова умна и хубава, да се спреш на мен толкова готин и ненагледен ...то не че не съм светулка ама понякога лая и хапя. Така трябвало отговарят от Там, щото на такова д... Такъв ... му се полага! Точно, ясно и кратко! Без логично, но божествено оправдано съчетание! Амин!