Amores@yahoo.es(ноември1)

 askdfhkalsjhdflakjsdgflaksdgf;jfapoidfa;sdfha;osifnaowiefjna;w

                                          НОЕМВРИ

                                                  І

%

   Благодаря, добре съм. Не седя много зад монитора, защото търся усилено работа и съм навън почти по цял ден.

   И тук вече е хладно. От една седмица вали почти непрекъснато. Повече от месец вече спя със зимното юрганче , завита до ушите .

   Лятото свърши така внезапно, както беше започнало.

   Пролетта и есента са на път да изчезнат от списъка на четирите годишни времена. Сигурно нашето вечно трескаво бързане /да знаехме поне за къде бързаме толкова/ пришпорва и майката природа и тя от нас няма време да спре и да се приготви спокойно за промените.

%

Извинявай, че забавих отговора си. Добре съм, не се притеснявай.

Не, не ти се сърдя! Нито имам право, нито време за това!

%

   От къде намираш време да  за всичко това? Винаги съм се възхищавала на твоята издръжливост!

%

   Права си. И на мен ми липсват уроците на моята Даскалица Пена. Тя , милата, вдигна ръце от мен и се скри някъде дълбоко. Остави ме  да си троша главата сама, като не я слушам!

   И с мен стана така. От както загубих желание да се карам, сякаш  загубих и голяма част от  способността да съпреживявам .„Голяма работа е да имаш с кого да се скараш.”, обича да казва майка ми. Явно и за това е права.

   Фактът, че Антонио ти липсва , може да означава и  всичко, и нищо. Извинявай, но ако те свива корема, а в тоалетната, в която най-сетне си открила , няма тоалетна хартия, последната със сигурност ще ти липсва много! Това ще значи ли, че изпитваш към същата страстни чувства /хе, хе!/

   И на мен ми липсва този далечен и близък азорец. Липсва ми мечтата му, неговата глупава и безразсъдна лятна мечта! Знаеш ли, тя беше мъничко и моя. Делфинчетата още седят на  на лаптопа ми и аз им изпращам целувка всеки път, когато екранът светне. Те обаче продължават да не ми обръщат внимание. Все още успявам да разменя няколко думи само с птичето над тях.

    Колко е порасъл синът на Светочка само за един месец! И как греят очите му на снимката!

%

   В минутата, в която изпратих снощи мейла с оцапаното , с извинение, дупе, съжалих , че съм го сторила и си казах: ”Ето , сега вече я оплесках! Петкана ми се разсърди люто и повече никога няма да ми пише!” Последното, което съм очаквала е , че ще те разплача! Извинявай!

   Не, още не съм намерила работа. Кризата в страната е меко казано, тежичка.От 24 години насам не е имало по- голям изпит за джобовете, а от там-и за нервите на гражданите.. Но ти знаеш  това по- добре от мен, моя мила бизнес лейди! От твоя  връх всичко се вижда  като на длан, а земните трусове там се усещат с десетократна сила.

   Нейджъл започна отново  работа, но болките в крака му продължават. Опитвам да го разсейвам, колкото мога, но и двамата нямаме време за дълги чатове.

%

   Какъв е този въпрос, ни в клин, ни в ръкав?

   Да, православна християнка съм, поне така пише пише в кръщелното ми свидетелство. На времето майка и вуйна извикаха попа  и той кръсти брат ми, братовчедите ми и мен скрито, в едно алуминиево коритце. Нали помниш, че в България този ритуал беше забранен, а за майка ми, която беше партиен секретар на огромна електроцентлала с хиляди работника в нея, това можеше да означава край на трудовата  кариера.

   Поотрасли бяхме вече и запомнихме трагикомичната сцена. Честно казано, това не ме направи религиозна, ходя на църква два пъти в годината, да се видя с приятели...Не разбирам какъв е този внезапен интерес у теб .

   Стедено ми е. Ще запаля печката и ще си направя един чай. Извини ме, моля те.

%

   Не , не съм чела цялата Библия!

   Нито Библията, нито Корана, нито Ведите! Книгата на мъртвите също в момента не ме вълнува, Петкана! Признавам, че живите около вен ме вълнуват много повече.

   Да, моля се, но ми се струва моят Господ е различен от твоя!

   Гледай иконата, щом си дала половин моя заплата за нея, сигурно тя си струва! Дано извърши чудесата, които очакваш! Но не забравяй покрай нея да поглеждаш и снимките на Антонио и очите на четирикракия Джак, свит в краката ти!

   Мислиш ли, че Богородичка ще помогне на драго сърце на жена, която оставя един мъж да страда като куче и едно кученце да плачe като човек?..

  Отнжво прекалих! Крайно време е да затворя устата на даскалица Пена и да си легна!

%

   Не , не ти се сърдя, нямам право да се сърдя на никого. Мълча, защото преди два дни вдигнах температура, съседката ме води в бърза помощ. Нищо сериозно, но очите ме болят и ще „забравя „лаптопа за няколко дни, докато се оправя. Извинявай!

                                                                  II

%

   Браво, Петкана!

   Ей Богу, браво на теб! Това , което си направила, граничи с  над-научната фантастика, сродна душице!

   Започнах да чета мейла, който си изпратила миналата нощ и ....се ощипах по ухото, за да се събудя, ако сънувам! Всичко съм очаквала , но ако някой друг ми беше казал, че ТИ  в един момент ще захвърлиш всичко и ще седнеш да пишеш стихове !О-о-о, веднага  щях да го посъветвам да отиде на специален лекар за пълен преглед!

   Иконата ли направи това?

%

   Ето това е наистина чудо! И то напълно безплатно, каквито явно са всички истински чудеса!

   Каква има в  тази снимка, Господи? Какво има в тези делфини? Защо всеки, щом  ги види, започва да пише?

   Не, не очаквай даскалица Пена да съди написаното и да произнася присъдата: гениално или съвсем бездарно! Нея вече я няма, а аз съм последният човек, който ще седне да редактира нечии чувства! Само подредих трескавите излияния в стих и поставих заглавие и препинателни знаци. Виж какво се получи:

ПОНЯКОГА

Понякога рано е,

някога-късно,

а някога виждаш-

вратата си сбъркал.

Напразно тук чукаш,

през нея да минеш

и влезеш във залива

с двата делфина-

красивата снимка,

която ти прати

добрият безжичен,

далечен приятел...

Ех, някога късно е!

Други е влязъл,

а пътят пред теб е

на птичето бяло,

 летящо самотно

под слънцето жарко.

А може би ти си

Русалката малка

и вече си знаеш

как всичко завършва:

земята мечтаеш,

в небе се превръщаш...

   Извинявай, че не мога да ти пиша повече сега! Не съм в състояние! Сега мога само да сваля шапка и да се коленича пред това чудо, което се е проявило чрез теб! Всеки друг жест от моя страна би бил смешен!

%

   Снощи заспах с усмивка. За първи път от много нощи насам. Сънувах делфините. Те бяха някъде долу, далече под мен, а аз летях над водата и пеех от лекота. Изведнъж една мисъл ме прониза като....Не зная каква точно беше, но се събудих от нея и скочих.

   -Не е това!-извиках на глас, вече съвсеч будна и светнах лампата.-Не може да е това!

   След това включих лаптопа и часовникът под делфините на екрана показа 5:30 сутринта.

   Наведох се над клавишите и даскалица Пена, за която се боях, че ме е изоставила завинаги, затрака по клавишите и поправи текста, който ми беше изпратила. Прочетох нейния вариант и се засмях от радост.

   Какво ще кажеш ти за този край на твоята Русалка?:

...Ех!Някога късно е!

Други е влязъл,

а пътят пред теб е

на птичето бяло,

летящо самотно

 под слънцето жарко.

А може би ти си

Русалката малка

и вече си знаеш

как всичко завършва...

ПОЧАКАЙ!

От ужас

 ти всичко объркваш!

Повикай късмета!

Така ще узнаеш,

че можеш да минеш

където желаеш!

   Хубаво ми е. И най-хубавото е, че разбрах, че все още може да ми е хубаво!