- Георги, всички хора, които обичаха Ана, си отидоха. Първо учителката ù по френски, от чийто злополучен балкон падна Ана. После – съпругът ми. След това, онзи инцидент с нейните съученици – рейсът, който катастрофира. Останах само аз. Дали ако не си отида, тя няма да се събуди?
- Стига, стига! Уморена си. Трябва да си почиваш повече. Много пациенти се връщаха от така наречения „онзи свят”. Време е да разберем, че отиването ни или връщането ни от там не зависи от нас. Щом съм казал, значи няма да губим надежда. За другото – Божа или природна работа. Не ни е дадено да знаем.
- Да, така е, но нямам сили да гледам детето си в това състояние.
- Това е друго. Губиш желание за живот. Никъде, обаче, не е казано, че някой иска един живот в замяна на друг. Дръж се. Скоро ще бъдеш нужна на Ана.
- Откъде знаеш?
- А ти откъде знаеш, че трябва да си отидеш, Мари? Единственото място, където те пускам, това е домът ти. Тази вечер аз съм на смяна и ще остана до Ана. Ти върви да се наспиш и освежиш. На ...