29.06.2014 г., 23:30  

Анани-банани ООД 3

1.1K 0 1
3 мин за четене


   Кварталното ресторантче "Царевецъ" в три следобед леко придремваше. Серго, сервитьорът на смяна, пушеше отпред пред вратата а чичо Юс със суха кърпа лъскаше до блясък поредната чаша зад бара.
   - Серго, каква е тая табела "reserve" на пета маса?
   - Ще видиш, чиче... - засмя се Сергей и остави цигарата недопушена да го чака на перваза на прозореца. Влезе вътре и се завтече към една от масите в дъното на салона. По това никое време в ресторантчето обядваше симпатично момиче с дълга до кръста кафева коса. То ровеше на посоки в паницата и махаше морковите от яденето си.
   - Още нещо ще поръчвате ли?
   - Само кафе и сметката, моля!
   Сергей разтребваше при девойката, когато тримата детективи нахлуха и окупираха петата маса.
   - Серго, едно кило водка и три кила портокалов сок! - Джо се грухна на почетното място, а Миладин и Гея, все едно че бяха двете му ръце, седнаха единият отляво, а отдясно другият.
   - Банан, много е! - запротестира Гея.   
   - Абе, Иване, водката не е само за мен... Нали, Миладинчо? - ухилена, "дясната ръка" на шефа вече отваряше бутилката, пълнеше чашите и мучеше от удоволствие.
   - Чакайте, нали се разбрахме да не харчим... - не млъкваше Иван Далаверджиев.
   - Стига бе, стига бе, Гей... Домашни любимци за издирване колкото щеш, кажи, Миладинчо!
   - Казвам! Ама нека тоя път Гея да тимари кучето в офиса.
   - Джо, не сме се разбрали ти да харчиш парите ни по такъв начин. - Гея размаха пръст и стана от масата. Но Джо, нали е левак-бързак, сръчно хвана гащите му и го придръпна отново на масата.
   - Сергей, дай му там една чаша червено вино и три-четири-пет лимонади, та да вземе да млъкне, че нещо много съм...
   - Възбуден! - Миладин услужи на шефа си да намери точната дума.     
   - Е, как няма да съм възбуден, като мъже не останахме. Погледни! Хубава ли е? Хубава е! Сама е...
   - Млада госпожице, бъдете украса на нашата маса! Гледай, бе Гей, и на поет го докарах. - Джо Банана се изправи и с маниер, научен някога във Врачанската френска гимназия,  покани момичето.
   Кафявата коса се разлюля между столовете и донесе аромата си при детективите:
   - Геновева, викайте ми Ева или Гена.
   Миладин веднага залепи муцуната си между пръстите на момичето и избърза пред колегите си:
   - Ева, аз ще те наричам Ева. Страстно и апетитно име, Ева!    
   - Изберете си нещо за пиене, госпожице Ево? - Банана се изправи навъсен, настъпи Миладин по крака, извини се за момент и се оттегли към вратата с надпис "МЪЖЕ".
   Сергей познаваше навиците на редовните си посетители, явно момичето спадаше към тях и той припна усмихнат към бара. Чичо Юс загря на пара чаша и отвори бутилка коняк. Сръчно като аптекарин отмери двеста грама и подаде чашата на сервитьора.
   Шефът се върна на мястото си и наздравиците потеглиха една след друга...

   Учела в консерваторията пиано, последна година. Търсела си работа, но без особен успех. Този и бил един от любимите ресторанти... редовно идвала...

   - Серго, може ли за момент? - Гея прошепна въпроса в ухото на Сергей. А Сергей попита нещо компютъра и се върна при Гея.
   - Господа, не ми беше приятно да съм на тази маса, тази вечер с Вас и тази Гена. Тръгвам си, защото след някоя друга чаша Чичо Юс и Серго ще ни обявят в несъстоятелност. - на петата маса останаха  замислени Джо, Миладин и Ева, само за да си допият.
   Поръчки повече нямаше. Чичо Юс продължи да си мие чашите, а Сергей... Серго се върна да си допуши цигарата,  незабравена на перваза на прозореца.
   
следва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свободей Огражденец Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...