Кварталното ресторантче "Царевецъ" в три следобед леко придремваше. Серго, сервитьорът на смяна, пушеше отпред пред вратата а чичо Юс със суха кърпа лъскаше до блясък поредната чаша зад бара.
- Серго, каква е тая табела "reserve" на пета маса?
- Ще видиш, чиче... - засмя се Сергей и остави цигарата недопушена да го чака на перваза на прозореца. Влезе вътре и се завтече към една от масите в дъното на салона. По това никое време в ресторантчето обядваше симпатично момиче с дълга до кръста кафева коса. То ровеше на посоки в паницата и махаше морковите от яденето си.
- Още нещо ще поръчвате ли?
- Само кафе и сметката, моля!
Сергей разтребваше при девойката, когато тримата детективи нахлуха и окупираха петата маса.
- Серго, едно кило водка и три кила портокалов сок! - Джо се грухна на почетното място, а Миладин и Гея, все едно че бяха двете му ръце, седнаха единият отляво, а отдясно другият.
- Банан, много е! - запротестира Гея.
- Абе, Иване, водката не е само за мен... Нали, Миладинчо? - ухилена, "дясната ръка" на шефа вече отваряше бутилката, пълнеше чашите и мучеше от удоволствие.
- Чакайте, нали се разбрахме да не харчим... - не млъкваше Иван Далаверджиев.
- Стига бе, стига бе, Гей... Домашни любимци за издирване колкото щеш, кажи, Миладинчо!
- Казвам! Ама нека тоя път Гея да тимари кучето в офиса.
- Джо, не сме се разбрали ти да харчиш парите ни по такъв начин. - Гея размаха пръст и стана от масата. Но Джо, нали е левак-бързак, сръчно хвана гащите му и го придръпна отново на масата.
- Сергей, дай му там една чаша червено вино и три-четири-пет лимонади, та да вземе да млъкне, че нещо много съм...
- Възбуден! - Миладин услужи на шефа си да намери точната дума.
- Е, как няма да съм възбуден, като мъже не останахме. Погледни! Хубава ли е? Хубава е! Сама е...
- Млада госпожице, бъдете украса на нашата маса! Гледай, бе Гей, и на поет го докарах. - Джо Банана се изправи и с маниер, научен някога във Врачанската френска гимназия, покани момичето.
Кафявата коса се разлюля между столовете и донесе аромата си при детективите:
- Геновева, викайте ми Ева или Гена.
Миладин веднага залепи муцуната си между пръстите на момичето и избърза пред колегите си:
- Ева, аз ще те наричам Ева. Страстно и апетитно име, Ева!
- Изберете си нещо за пиене, госпожице Ево? - Банана се изправи навъсен, настъпи Миладин по крака, извини се за момент и се оттегли към вратата с надпис "МЪЖЕ".
Сергей познаваше навиците на редовните си посетители, явно момичето спадаше към тях и той припна усмихнат към бара. Чичо Юс загря на пара чаша и отвори бутилка коняк. Сръчно като аптекарин отмери двеста грама и подаде чашата на сервитьора.
Шефът се върна на мястото си и наздравиците потеглиха една след друга...
Учела в консерваторията пиано, последна година. Търсела си работа, но без особен успех. Този и бил един от любимите ресторанти... редовно идвала...
- Серго, може ли за момент? - Гея прошепна въпроса в ухото на Сергей. А Сергей попита нещо компютъра и се върна при Гея.
- Господа, не ми беше приятно да съм на тази маса, тази вечер с Вас и тази Гена. Тръгвам си, защото след някоя друга чаша Чичо Юс и Серго ще ни обявят в несъстоятелност. - на петата маса останаха замислени Джо, Миладин и Ева, само за да си допият.
Поръчки повече нямаше. Чичо Юс продължи да си мие чашите, а Сергей... Серго се върна да си допуши цигарата, незабравена на перваза на прозореца.
следва...
© Свободей Огражденец Всички права запазени
Чакам продължението