Натаниел беше един много изтерзан и изстрадал ангел. Физиката му беше впечатляваща, главно с лавините от ситни тийнейджърски пъпки, хилавите ръце и леко гърбавия, но някак симпатичен нос, който стоеше като наклонената кула в Пиза върху това така неравно лице.
Всички го съветваха да не иска повишение, но той все пак реши да се пробва. И успя. Преди му беше толкова леко. Отговаряше за един мързелив лъв в зоологическата градина. Като един ангел-пазител по професия, той трябваше да се грижи с този лъв да не се случва нищо лошо, което не беше особено сложно. Лъвът имаше една бавна и лежерна душевност, която го принуждаваше да спи по 16-17 часа на денонощие, а в останалото време да лежи на слънце и да си похапва вкусно месце. Не общуваше с други животни и единствената пряка заплаха за живота му беше, когато от мързел не ставаше с часове и се обезводняваше осезаемо. Ех, Натаниел, живот си живееше тогава. По цял ден скучаеше и разглеждаще зоопарка и хората в него. Понякога се забавляваше като ...