7.04.2008 г., 20:15

Ангели

1.5K 0 1
1 мин за четене
 

Ангели

 

         Казват се ангели. Защо? Да не би да са по-добри? С какво са заслужили това прозвище? С постижение, за което всички са чували, освен мен, разбира се. Затова, че са ТАМ, а ние тук. Заради крилата, пухени и бели в мечтите на децата, розови и прелитащи в бляновете на подрастващите, сиви и обикновени в ежедневието на зрелите, черни и неизбежни в бъдещето на възрастните. Заради  лицата, с които ги описваме - чисти, искрящи и добри. Но дали наистина изглеждат така? Дали изобщо съществуват? Може би преди да си отидат са били тук, с нас. Ала с обиди и закани сме ги нагрубили. Сега не са тук. Ние не ги виждаме, не ги чуваме, не ги искаме, не ни трябват. И ето я нашата грешка. Не ни трябват? Защо? Ако не ни трябват ангели, трябват ли ни убийства, грабежи, нещастие и всичко лошо споходило ни?

         Ангели има... макар да не сме безгрешни, ние сме такива. Полагаме, ако можем и ИСКАМЕ. Мечтаем за по-добро бъдеще, за да се върнем... да се върнат... кой е казал, че ангелите не грешат? Те са ни оставили физически, това е грешка... спорна грешка... ала те са в сърцата и така истината е някъде по средата.

         Ангели има... ние сме такива, ако повярваме, че съществуват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...