7 abr 2008, 20:15

Ангели

  Prosa » Otros
1.5K 0 1
1 мин за четене
 

Ангели

 

         Казват се ангели. Защо? Да не би да са по-добри? С какво са заслужили това прозвище? С постижение, за което всички са чували, освен мен, разбира се. Затова, че са ТАМ, а ние тук. Заради крилата, пухени и бели в мечтите на децата, розови и прелитащи в бляновете на подрастващите, сиви и обикновени в ежедневието на зрелите, черни и неизбежни в бъдещето на възрастните. Заради  лицата, с които ги описваме - чисти, искрящи и добри. Но дали наистина изглеждат така? Дали изобщо съществуват? Може би преди да си отидат са били тук, с нас. Ала с обиди и закани сме ги нагрубили. Сега не са тук. Ние не ги виждаме, не ги чуваме, не ги искаме, не ни трябват. И ето я нашата грешка. Не ни трябват? Защо? Ако не ни трябват ангели, трябват ли ни убийства, грабежи, нещастие и всичко лошо споходило ни?

         Ангели има... макар да не сме безгрешни, ние сме такива. Полагаме, ако можем и ИСКАМЕ. Мечтаем за по-добро бъдеще, за да се върнем... да се върнат... кой е казал, че ангелите не грешат? Те са ни оставили физически, това е грешка... спорна грешка... ала те са в сърцата и така истината е някъде по средата.

         Ангели има... ние сме такива, ако повярваме, че съществуват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...