Ангелът-Хранител

Падат капките дъжд в калната локва. А там лежи едно момиче. Струйка кръв се стича по студената й буза. Дъждът мие сълзите по лицето й. Почти мъртва е душата.
И в този труден миг някой бавно пристъпва в калта. Приближава се, подава ръка и й прошепва: "Стани", но създанието мълчи и не проронва нито дума. "Моля те, стани" -прошепва отново странникът. "Не мога" - едва промълвява съществото. "Можеш, стани и се дръж за мен" - казва й той и погалва с ръка мокрите й черни коси. "Остави ме, нека страдам"...
Насълзяват се очите на човека и тогава той протяга ръце към момичето и я взима в обятиета си.
Разперва криле и полита към небето.

Посвещава се на един човек, на който много държа и уважавам.