Feb 28, 2008, 6:23 PM
Ангелът-Хранител
Падат капките дъжд в калната локва. А там лежи едно момиче. Струйка кръв се стича по студената й буза. Дъждът мие сълзите по лицето й. Почти мъртва е душата.
И в този труден миг някой бавно пристъпва в калта. Приближава се, подава ръка и й прошепва: "Стани", но създанието мълчи и не проронва нито дума. "Моля те, стани" -прошепва отново странникът. "Не мога" - едва промълвява съществото. "Можеш, стани и се дръж за мен" - казва й той и погалва с ръка мокрите й черни коси. "Остави ме, нека страдам"...
Насълзяват се очите на човека и тогава той протяга ръце към момичето и я взима в обятиета си.
Разперва криле и полита към небето.
Посвещава се на един човек, на който много държа и уважавам.
И в този труден миг някой бавно пристъпва в калта. Приближава се, подава ръка и й прошепва: "Стани", но създанието мълчи и не проронва нито дума. "Моля те, стани" -прошепва отново странникът. "Не мога" - едва промълвява съществото. "Можеш, стани и се дръж за мен" - казва й той и погалва с ръка мокрите й черни коси. "Остави ме, нека страдам"...
Насълзяват се очите на човека и тогава той протяга ръце към момичето и я взима в обятиета си.
Разперва криле и полита към небето.
Посвещава се на един човек, на който много държа и уважавам.
© Вили All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Харесва ми,много е хубаво!!!Прегръдки Вили
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
