Живяло някога в едно малко селце, сгушено в подножието на величествена планина, семейство, което от дълги години копнеело за дете. Един ден, докато Анна и Петър се разхождали из гората, те забелязали нещо изумително – сред облаците се реело малко ангелче със снежнобели крила и златиста аура, което изглеждало напълно само.

Анна и Петър се влюбили от пръв поглед в невинното създание и решили да го приютят като свое дете. С голямо внимание и нежност, те го повели към дома си. Щом стъпило на земята, ангелчето загубило спомените си и постепенно крилата му изчезнали, превръщайки го в съвсем обикновено човешко дете. Анна и Петър го нарекли Атанасчо.

Годините минавали, а Атанасчо израствал като радостно и жизнерадостно момче. Той имал невероятен талант да лекува раните на своите приятели и да вдъхва надежда на всеки, когото срещнел. Всички в селото го обичали и наричали "ангелът на планината", без дори да подозират, че той наистина е ангел.

Една нощ Атанасчо сънувал странен сън, в който се реел над облаците, заобиколен от светлина и любов. Събудил се с усещане за нещо забравено и важно. Когато споделил съня си с Анна и Петър, те решили, че е време да му разкажат истината за неговия произход.

С дълбоко вълнение и сълзи в очите, те му разказали как са го открили в гората и как са го приели като свое дете. Атанасчо слушал с недоверие, но в същото време усещал, че това е истината. Вечерта, когато заспал, почувствал как нещо меко и топло се разпростира от него – неговите крила се появили отново.

Атанасчо осъзнал, че е не само човек, но и ангел. Той разбрал, че може да помага на хората не само с добротата си, но и с вълшебните си способности. От този момент нататък, той живял двоен живот – на обикновено момче в селото и на ангел, който бди над всички и ги закриля.

Анна и Петър били горди и щастливи родители, знаейки, че тяхната любов и грижа са дарили света с ангел, който ще продължи да носи светлина и надежда на всички.