Понякога животът е страхотен. Летиш, сияеш и т.н. А понякога... Е, понякога просто е гадно. ‘’Човешко, твърде човешко’’, както би озаглавил книгата си един луд германец. Естественият начин на природата да ни кара да се развиваме чрез трудности, изпитания и страдание. Фундаментални елементи от човешкото съзнание. Блясък, прозиращ от дебрите на чистия и неопетнен ум. Умението да мечтаем.  Въображение, придаващо смисъл на всичко. Усмивката на лицето, при вида на целия този живот наоколо. И красота, много красота.

Дръж се! Продължавай напред! Живей! Не спирай! Заради себе си. И знай, че Вселената винаги има план. И докато вървиш напред, всичко ще бъде наред!

Огледай се наоколо. Отвори очите и ушите си. Смехът на уличния музикант. Чаровната усмивка на продавачката в денонощния. Веселият вид на момичето, раздаващо флаери за някакво парти в близост до Театъра. Дори и костюмарите, опитващи се да направят от теб достопочтен мормон, са усмихнати. Понякога даже и превзетата учтивост на хората ти се струва някак приятна, сякаш наистина опитват да избягат от проблемите и драмите си, за да бъдат в тон с красотата наоколо. Може би опитват да помогнат на себе си. А може би помагат и на теб.  Всеки излъчва своя собствена светлина. Стара баба с усмивка гледа играещите в двора на училището деца. Млада майка щастлива бута детска количка, знаейки, че животът, който се намира в нея, е най-прекрасното ново начало. Един старец бавно крета по пешеходната пътека, а шофьорите търпеливо го чакат да премине. Без надути клаксони, без псувни и нерви.  

Какво ли означава всичко това? Нима светът се променя към добро? Или това е един от дните, в който всичко е просто наопаки? Никой не знае. Защо е толкова трудно всеки ден да бъде такъв? Отговорът е по-риторичен, отколкото успяваш да признаеш пред себе си. А може би просто трябва повечко усилие. Или вяра? Ние, хората, сме готови да повярваме във всичко друго, и едва тогава в най-важното – самите себе си. И пак стигаме до лошите навици и лудия германец. Останалото, казват, било история. Но навярно светът би се превърнал в едно по-поносимо място за живеене. Дотогава се радвай, че те има. И че си жив. Днес, точно в този миг, в една точно определена част на света – малка и бедна Майка България. За добро или лошо. Каквото и да означава това.