Аре стига, бе! - 2
Аре стига, бе! - 2
Както и да е! Дръпнах се настрани от касиерката.
Преброих си парите. Сто шестдесет и два лева. Сметката е сто и осемдесет. Не ми стига двайсетарка.
"Аре стига, бе! Защо дадох пари назаем на кифлата Кристина"?
Излезнах от касата и се насочих към спирката на тролея.
Дъждът премина в сняг.
Много е красиво когато вали сняг. Бяло, тихо и спокойно е.
Извадих си палавото езиче и близнах една снежинка.
Двама красиви младежи ме погледнаха с нескрит интерес.
"О, Боже! Колко романтична и истинска жена съм... Запазила съм в себе си онова малко и романтично момиче".
Единият от тях, този с дългата черна коса, ме загледа още по-настойчиво.
Стана ми приятно и аз ги "огледах". Млади и безпарични.
Жалко.
Аз обичам солидни мъже и с пари.
Тролеят дойде. Качих се.
Чисто нов и доста приятен на изглед се оказа вътре.
Извадих билет и го продупчих.
Контрольорът със свинските очички и този с големия тумбак, дето гълта продупчени билети, не се качиха да проверят пътниците. Ако не ме бяха глобили двайсетарка щях да си платя сметката за водата и да не се разкарвам пак.
Извадих "див" късмет мен да ме хванат.
Нека, това ми е каръкът за месеца. Дано нямам друг.
Реших да слезна на спирката на мола и да похарча парите за подаръци.
Оставаха няколко дни до Свети Валентин. За Коледа бях изхарчила голяма част от скритите в гардероба пари за щуротии.
Защо пак трябва да купувам нови?
Приятелките ми Стефи и Жени ще ми подарят със сигурност нещо. Трябва и аз да им купя. По начало мъжете ни подаряват, но още от гимназията спазваме тази традиция и си подаряваме по една червена роза и нещо дребно.
Влезнах в мола.
Погледнах наляво и на витрината на "Етам" видях изложена страхотна сатенена нощница. Откога си мечтая за такава.
Влезнах вътре.
Погалвам прекрасната червена коприна. Нежният допир до пръстите ми възбуди женското и дивото в мен.
– Аре стига, бе! Един ден в годината е Свети Валентин. Заслужавам да си купя нещо... и така ще изненадам съпруга си – успявам да кажа на продавачката.
Тя кимна с глава и ми се усмихна.
Купих я.
Продължавам да търся за приятелките си подаръци. На втория етаж до парапета видях кафене с разположени до него масички.
Дочувам смартфона ми в чантата да звъни. Да не забравя да се обадя на шефа.
О, Боже!
На първата маса с разкопчано кожено яке, показала силиконов бюст и кръстосала крака седеше ухилила се Кристина.
С гръб към мен един мъж галеше ръката ù. Това не е нейният Ташко!? Той е по-дебел.
Женското ми любопитство ме зачовърка. Какво ли се случва тук?
Насочвам се към масата им. Той продължава да гали кльощавата й ръка.
Приближих ги.
Тя ме видя и усмивката ù замръзна на лицето.
Преди да й кажа "здрасти" погледнах към кавалера.
– Аре стига, бе! Това е мъжът ми.
***
© Сър Димитри 2015
© Copyright
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сър Димитри Всички права запазени
