Аре стига, бе! - 4
Аре стига, бе! - 4
Както и да е!
Не! Не е както и да е...
Този път ми е кофти. И много, много ме боли.
И въобще ми е ден... с каръци.
"Аре стига, бе! Съдбата се намеси и ще излезе, че съм и неудачница. Къде го намерих моя Муньо, та да се омъжа за него. Сега – кой губи и кой печели..."?
Не, обратно е.
Не губя. Когато пред мен се затвори една врата, винаги отварям друга. Животът продължава и никога не се знае какво печеля, когато губя.
Стоях права до трамвайната спирка пред мола. Размишлявах какво да предприема.
Мобилният ми телефон иззвъня и започна да вибрира. Отворих дамската чанта и го извадих.
О, Боже!
На екрана виждам изписано: Ташко на Криси.
"Аре стига, бе! Стана тя, каквато стана. Ташко е разбрал с кого се е хванала неговата кифла. Как ли ще я накаже за изневярата?"
– Мими... съпругът на Кристина ти се обажда – дочух раздразнения му глас.
– Знам, че е болезнено и отрезвяващо за теб... както и за мен – опитах се да го успокоя.
– Довечера, ще те чакам в "Хепи"... – направи пауза той – ... да ми дадеш две хиляди евро за чантата, която си скъсала на жена ми.
– Моля...
– Нарочно си ù скъсала чантата, защото и завиждаш.
– Жена ти... тя ти изневерява с моя мъж – изрекох с гняв в слушалката.
– С него? Не е вярно... – продължава той – ... мъжът ти, не може да ù купи такъв Вюитон.
"Аре стига, бе! Как успя да те завърти тази и да те обработи".
– Това не е вярно – опитвам се да звуча убедително.
– Дааа... – провлачва глас той насмешливо. – Криси ми каза, че ще си измислиш дори, че е галил ръката и косата ù.
"Аре стига, бе! Вицовете за блондинки явно не са верни и те въобще не са тъпи. Колко хитра и остроумна е тази. Необятни са женските похвати за власт над мъжете. Криси явно ги владееше".
– Хванах ги на една маса – повишавам глас. – Седяха и се гледаха влюбено.
– Ей... кучко! Не ми се прави на интересна. Знаеш кой съм и какво мога. Ела с мангизите в ресторанта. Иначе... – изломоти той с носов глас и прекъсна връзката.
Изтръпнах.
Отлично знаех какви ги вършеше Ташето, през прехода и как натрупа капитал. Тогава бе с шест бодигарда. Сега само с двама.
Откъде ще събера четири хиляди лева? Няма как да му дам тези пари. Родителите ми също нямат.
Загледах приближаващия се трамвай как плавно се плъзга по релсите. Толкова прекрасно блестят тези релси и колко нежно острите метални колела на трамвая се докосват до тях.
Родена съм красива и с нещо под косата. Впечатлявах, но до днес.
Вчера се появи и първата бръчка по лицето ми.
А, забравих!
Навърших тридесет и пет години.
Съдбата се намеси и ще излезе, че съм дотук.
Привлечена от релсите и острите колела на наближаващия трамвай, приближих уличното платно.
Стъпих на него и направих две крачки.
– Аре стига, бе! Слагам край на всичко...
***
© Сър Димитри 2015
© Copyright
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сър Димитри Всички права запазени
