Аре стига, бе! - 4
Аре стига, бе! - 4
Както и да е!
Не! Не е както и да е...
Този път ми е кофти. И много, много ме боли.
И въобще ми е ден... с каръци.
"Аре стига, бе! Съдбата се намеси и ще излезе, че съм и неудачница. Къде го намерих моя Муньо, та да се омъжа за него. Сега – кой губи и кой печели..."?
Не, обратно е.
Не губя. Когато пред мен се затвори една врата, винаги отварям друга. Животът продължава и никога не се знае какво печеля, когато губя.
Стоях права до трамвайната спирка пред мола. Размишлявах какво да предприема.
Мобилният ми телефон иззвъня и започна да вибрира. Отворих дамската чанта и го извадих.
О, Боже!
На екрана виждам изписано: Ташко на Криси.
"Аре стига, бе! Стана тя, каквато стана. Ташко е разбрал с кого се е хванала неговата кифла. Как ли ще я накаже за изневярата?"
– Мими... съпругът на Кристина ти се обажда – дочух раздразнения му глас.
– Знам, че е болезнено и отрезвяващо за теб... както и за мен – опитах се да го успокоя.
– Довечера, ще те чакам в "Хепи"... – направи пауза той – ... да ми дадеш две хиляди евро за чантата, която си скъсала на жена ми.
– Моля...
– Нарочно си ù скъсала чантата, защото и завиждаш.
– Жена ти... тя ти изневерява с моя мъж – изрекох с гняв в слушалката.
– С него? Не е вярно... – продължава той – ... мъжът ти, не може да ù купи такъв Вюитон.
"Аре стига, бе! Как успя да те завърти тази и да те обработи".
– Това не е вярно – опитвам се да звуча убедително.
– Дааа... – провлачва глас той насмешливо. – Криси ми каза, че ще си измислиш дори, че е галил ръката и косата ù.
"Аре стига, бе! Вицовете за блондинки явно не са верни и те въобще не са тъпи. Колко хитра и остроумна е тази. Необятни са женските похвати за власт над мъжете. Криси явно ги владееше".
– Хванах ги на една маса – повишавам глас. – Седяха и се гледаха влюбено.
– Ей... кучко! Не ми се прави на интересна. Знаеш кой съм и какво мога. Ела с мангизите в ресторанта. Иначе... – изломоти той с носов глас и прекъсна връзката.
Изтръпнах.
Отлично знаех какви ги вършеше Ташето, през прехода и как натрупа капитал. Тогава бе с шест бодигарда. Сега само с двама.
Откъде ще събера четири хиляди лева? Няма как да му дам тези пари. Родителите ми също нямат.
Загледах приближаващия се трамвай как плавно се плъзга по релсите. Толкова прекрасно блестят тези релси и колко нежно острите метални колела на трамвая се докосват до тях.
Родена съм красива и с нещо под косата. Впечатлявах, но до днес.
Вчера се появи и първата бръчка по лицето ми.
А, забравих!
Навърших тридесет и пет години.
Съдбата се намеси и ще излезе, че съм дотук.
Привлечена от релсите и острите колела на наближаващия трамвай, приближих уличното платно.
Стъпих на него и направих две крачки.
– Аре стига, бе! Слагам край на всичко...
***
© Сър Димитри 2015
© Copyright
© Сър Димитри Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"...Много добре изразена реална действителност...". Евелина, благодаря ти, че ти харесва, че си прочела и си коментирала!
Честита Баба Марта!
Нека, всички пишещи в сайт "Откровения" - бъдат здрави, румени и засмени!!! -
Много добре изразена реалната действителност, но питам се струва ли си въобще да се четат такива простотии - нормалните хора четат вестници, романи от известни класици..., да кажем да направят паралел между епохите..., да изучат тяхното време..., порядки, сантимента с който са се вдъхновявали..., ние сега се възхищаваме на "кифлите", забравили за детето, къде е - при коя баба, яло ли е, спало ли е, с такива простотии, - чантата и ботушите, показват си дори снимките на които се вижда как си сменят мъжете и се мляскат на пред всички хора в заведенията, а мъжете им тъпите балъци се лезят...!!!
"– Ей..., кучко! Не ми се прави на интересна. Знаеш кой съм и какво мога. Ела с мангизите в ресторанта. Иначе..., – изломоти той с носов глас и прекъсна връзката." -
О, Дани... тук съм. Мислех, това да е краят... но, след такъв коментар... ще пиша
Ели, приемам поздравите ти! Ще има продължение. По дяволите, Мими само един път ще е млада и красива!!!
Дани, да създадеш настроение у жените е трудно... Радвам се, че съм те усмихнал -
О Сър, на изчезване са качествените зевзеци като вас! Затова сте тъй ценен за нас, О Сър
-
"...Сър...гледай колко женоря сме се наредили и те дебнем каква ще я свършиш по-нататък!"
Скъпа, Дани! Скъпа, Дани... засрами ме... При толкова... хубави Читателки... длъжен съм да я свърша добре -
Ренета, благодаря ти! -
Харесах - явно днес много хора сме на тема самоубийства!
-
Неее...няма начин. Това само си го представя самосъжалително. Добре де, унищожила е имущество на конкуренцията, но чак пък да си посегне!
Мими, вземи се в ръце и мисли бе душко! Още си млада, да се зачеркваш и то заради 2000 евра.
Сър...гледай колко женоря сме се наредили и те дебнем каква ще я свършиш по-нататък! -
Мая, усмивка и от мен /и за... N5/
Катя, не е възможно.... но позна! Дали, не гледаш на кафе...
Многоцветна дъга, наистина ще измисля нещо! Няма да ги плати
Керанка, пет минути се смея на коментара ти... Заслужава си да пиша... за да те чета!!!
Ирена, удоволствието е изцяло мое Благодаря, ти!
Ани, разкри ме... Всеки край е едно безкрайно начало...
Кръстина, твоят коментар... е награда за мойте скромни опити за писане... -
Става все по-интересно и по-драматично, но фаталният край дано се размине... Поздрави и от мен!
-
Аре стига, бе! Той, краят е начало...
-
Браво! Реалистично, динамично! Удоволствие беше!
-
Недей бе, Сър! Не я убивай, бе! Сядай сега и пиши: аха, начи да се бутуряса в трамвая и хоп, една ръка я хваща в последния момент и я спасявааааа. Обръща се и що да види - ми охранителя, бе - прегърнал я през раменете, пък тя само мига на парцали и .... повече няма да ти казвам, щото ще искам процент от продажбите, хихи... Поздрав най-сърдечен...
-
Ааааа, Сър, не така! Карък, карък ама чак пък толкова... Аре стига, бе! Колко са четири бона, пък и съм сигурна, че ще измислиш нещо да и се разминат, нали?
-
Без самоубийства! Да подскажа ли? Ами да поиска запис от камерата в мола от готиния охранител и ще си реши проблема. Много го заплете случая, че да видим как ще го разплетеш.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пък и бодигардът още не е излязъл на сцената.Нали знаеш: ако има пушка на стената в първо действие, до края на пиесата непременно ще гръмне