Аре стига, бе! - 6
Аре стига, бе! - 6
Както и да е!
Сашко се качи в таксито и потегли. Махна ми с ръка.
О, Боже!
Забравих за Ташко. Заканата... парите...
Хрумва ми една идея, повлияна от високоскоростния ми адреналин.
Затичах се по тротоара и настигнах охранителя.
Преди да го заговоря, повдигнах гърдите си с две ръце и разкопчах още едно копче на ризата си, за да се виждат прелестните им закръглености.
"Аре стига, бе! Какви страхотни гърди имам. Спестих на бившия поне пет хиляди евро за силикон."
– Извинявай, имам една задача за теб – смело изричам.
Погледът му изтръпва при вида ми.
И как няма! Млада, нахална и разкопчана жена.
– Кажете... – с разширени зеници отвръща той.
Магнитът на полукълбата ми прикова погледа му... безотказно!
Както и да е!
Съгласи се на всичко. При такива гърди...
Разбрахме се да се срещнем в "Хепи" в осем часа вечерта. Прибрах се вкъщи и този път се облякох страхотно.
Стоя права, в осем без пет, пред ресторанта.
– Успях! – ухилен ме приближава Кирил.
Под лявата си мишница стискаше петнадесетинчов лаптоп.
Тъкмо да му отговоря и на една маса виждам седнал Ташко.
– Мими! – съпругът на Кристина ми маха с ръка.
Влезнахме вътре и двамата приближихме масата му.
– Таше, здравей! – казвам и сядам на един стол срещу него.
"Аре стига, бе! Толкова готино съм облечена – с прилепнала червена рокля без ръкави и с убийствени червени обувки с висок ток, обути на бос крак. Тия двамата... не могат ли да правят комплименти? Тъпанари!"
– Носиш ли ми парите? – опитва се да бъде учтив той.
– По телефона ти казах, че ги хванах на една маса да се държат за ръце...
– Това не е вярно – отсича той. – Криси ти е бясна за чантата и ми каза, че си измисляш. Иска си парите.
– Този охранител – показвам с ръка стоящия зад мен мъж, – ще ни покаже видеозаписи. Ако не съм права... ще ти платя парите – лъжа и дори не примигвам с клепки.
– Какъв си ти? – поглежда униформата му той. – Охрана... Добре, покажи ми записите.
Кирил поставя лаптопа на масата, отворя го и натиска ентер.
– Камерите ни записват двадесет и четири часа – започва да обяснява. – Едва след този срок могат да се правят копия. Не беше лесно... с момчетата. Те са четирима и на всеки дадох по сто лева. Ето го записа, господине.
След десет минути гледане разпознахме образите на Криси и мъжа ми.
Бяха влезнали в асансьора. Вратата зад тях се затвори.
– Имаш ли запис от кабината? – повдига вежди Ташко.
Охранителят кима с глава и го пуска.
Вижда се ясно как съпругът ми с ръка здраво обарва кльощавия задник на Кристина.
О, Боже!
Ташко се изправя и ме поглежда.
– Е, те сега, отивам да го убия тоя! – изкрещява той, вместо да ми подаде лапа за извинение.
– Недей... това е бащата на детето ми! – хващам го за ръката.
Опита се да я дръпне, но аз стискам.
Забивам нокти в месото му.
Изохка и най-накрая спря.
– Таше, жена ти е под тридесет години. Тя е чист миксер. Само бърка работите.
– Добрееее... няма! – изпуфтява той. – Може ли тогава да го понабия?
Завъртях глава наляво и небрежно с пръсти се заиграх с една букла от косата си. Вдигнах високо брадичка и не отговорих.
Той разбра.
"Аре стига, бе! Женските похвати винаги следват мъжките желания."
***
© Сър Димитри 2015
© Copyright
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сър Димитри Всички права запазени
Чакам Аре,№7
