Архитект
Аз съм архитект. Очакването е моят най-голям проект. Строя най-красивата сграда. И точно когато и последният детайл е завършен, точно когато седя отдолу, гледайки я с възхищение - готова и така величествена, точно тогава нейната току-що родила се злощастна съдба я връхлита земетресение и тя се срутва из основи.
Да, очакванията са високи сгради, сгради, простиращи се до небесата, неустойчиви сгради, а действителността – постоянно рязко разместване на земните плочи, рушащо и най-красивите сред тях.
Но аз съм болка. Храня се с разочарования. Не руши ли някой сградите във въображението ми, ще умра. От щастие. Да умреш от щастие?! Що за глупак трябва да си? Да умреш, да, ок, разбирам. Но от щастие... Болна съм от остра нетърпимост към него. Случи ли се някой път да няма трусове, да няма кой да събори сградата ми, се поболявам. Саморазрушителна съм. Защото аз съм земетресението. И аз съм сградата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
