kopele (Ирен Попова)
100 512
25.03.2011 г., 11:28 ч.

Архитект 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
854 0 10

Аз съм архитект. Очакването е моят най-голям проект. Строя най-красивата сграда. И точно когато и последният детайл е завършен, точно когато седя отдолу, гледайки я с възхищение - готова и така величествена, точно тогава нейната току-що родила се злощастна съдба я връхлита земетресение и тя се срутва из основи.
Да, очакванията са високи сгради, сгради, простиращи се до небесата, неустойчиви сгради, а действителността – постоянно рязко разместване на земните плочи, рушащо и най-красивите сред тях.
Но аз съм болка. Храня се с разочарования. Не руши ли някой сградите във въображението ми, ще умра. От щастие. Да умреш от щастие?! Що за глупак трябва да си? Да умреш, да, ок, разбирам. Но от щастие... Болна съм от остра нетърпимост към него. Случи ли се някой път да няма трусове, да няма кой да събори сградата ми, се поболявам. Саморазрушителна съм. Защото аз съм земетресението. И аз съм сградата.

© Ирен Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Маги, Ани: )
  • Не напразно е казано, че каквото сами си направим,никой друг не може да ни го стори, в това число и сградите, които сами си строим, пък било то и въздушни кули, илиюзиите, които си саздаваме, мечтите, които мечтаем и т.н.
    А стигнем ли до края идват обстоятелствата, на които казваме реалност и някъде в сигналите на земетръсните им зони, разчитаме, че май нещо не ни е достигнало, май нещо е сбъркано в стоежа ни и се разочароваме, а може би търсещата ни същност също се включва, като един екот и поразмества това - онова. След което започва нов строеж, но боли за стария, вероятно защото не е съграден такъв, какъвто сме го чертали в очите и душата си.
    Но пък болката и разочарованието градят кулата на мъдростта, благодарение на които се намираш и опознаваш.
    Прегръдка от мен, Иренче!
  • присъщо на чувствителните, талантливи...
    и вечно търсещи...
    много харесах, Ирен...сърдечно.
  • Благодаря, Странник, Симеон, Нели!
  • Изглежда ми вярно (вече ))), че ние сме архитектите на живота си.
    Хареса ми твоята гледна точка и начинът, по който я представяш.
    Трудно се пише нещо кратко и хубаво
    Браво!

  • на водолеите ни отиват.
    и аз съм сградата
  • Благодаря и на теб, Ивон!
  • С поздрави, Ирен!Усмихна ме, защото си представих някои мои приятелки, които потъват в тих ужас, когато нямат проблеми!Харесах!
  • Благодаря, Кети, радвам се, че ти е харесало.Иначе не,не съм Скорпион, всъщност съм Водолей, но определено това качество ми е доста свойствено.
  • Много ме заинтригува, да не би да си и ти като мен зодия скорпион? Че то, когато нямам проблеми, сама си ги създавам, вероятно и ти си същата.... чудесно написано, браво!
Предложения
: ??:??