Асен и съвършенството

Слушаше. Беше се затворил в стаята си и слушаше Моцарт... Музиката беше пропила съзнанието му, беше из цялата стая - в книгите му, в тефтерите, подредени на бюрото му, всичко беше пропито от музиката, завърташе се в някакъв вихър, в лудешки танц на фавни...

Животът му беше преминал сред безсмислени истини, теории, и в някакви опити на хора да му се натрапват в този негов вглъбен мир... Искаше само него и себе си в него. Беше любезен с хората, беше любезен, доколкото изискваше благоприличието. Отвъд тези граници, започваше да става враждебен.

Музиката и нейните пориви. Светът беше в музиката. Всичко друго беше илюзия. Само мелодията, създадена от гениите, царуваше, оставаше съвършена. Тя беше аристократичната, изискана същност, абстрактното, което той мечтаеше. Изпълваше го с блаженство.

Също като света на древните гърци. Митовете им. Съвършената фигура на Аполон. Сократ и мъдростта му. Всичко и всички останали са прислуга. Всичко друго трябва да се отрича. Танатос властваше в мислите му. Отричаше живота, а какво е любов - дали изобщо е знаел?

Беше се поддал на този обсебващ наркотик - жаждата по съвършенство. Беше погълнат от него. Мразеше всичко. Всички. А себе си? Нима е възможно да обичаш себе си, когато не обичаш никого и нищо? Беше решителен само в омразата си. В усамотението си.

Асен нямаше друго, освен себе си. Освен музиката. Музиката изпълваше цялото му същество и го оставяше без мисъл, без чувства... Само музика беше душата му - един диск, пуснат в компютъра му, една душа - сама, изтръпнала, загубила всичките си спомени...

... Ирка гушкаше едно малко котенце в скута си. Толкова беше нежно и сладко. Измъчваше се от една дилема - дали да го вземе вкъщи? ... Вкъщи си имаха котка, дъщеря й щеше много да се радва, но две котки, две са твърде много... Асен я извика долу за срещата с колегите им.

- Асене, според теб, дали би било добре да взема котето вкъщи? Асен я гледаше изненадан. Гледката го развълнува. Тази жена, която дойде преди около година, държеше едно малко коте в скута си и очакваше от него отговор. Усети нежност в мислите си.

- Ами, дъщеря ти няма да бъде спокойна, ако я вземеш само за събота и неделя и после пак я върнеш. Ще й бъде тъжно за котето. - каза Асен. Върна се в стаята си с музиката и самотата си - нещо се беше променило. Някакъв полъх леко повя - съвършенството разклати устоите си. Асен се почувства леко объркан...