Слушаше. Беше се затворил в стаята си и слушаше Моцарт... Музиката беше пропила съзнанието му, беше из цялата стая - в книгите му, в тефтерите, подредени на бюрото му, всичко беше пропито от музиката, завърташе се в някакъв вихър, в лудешки танц на фавни...
Животът му беше преминал сред безсмислени истини, теории, и в някакви опити на хора да му се натрапват в този негов вглъбен мир... Искаше само него и себе си в него. Беше любезен с хората, беше любезен, доколкото изискваше благоприличието. Отвъд тези граници, започваше да става враждебен.
Музиката и нейните пориви. Светът беше в музиката. Всичко друго беше илюзия. Само мелодията, създадена от гениите, царуваше, оставаше съвършена. Тя беше аристократичната, изискана същност, абстрактното, което той мечтаеше. Изпълваше го с блаженство.
Също като света на древните гърци. Митовете им. Съвършената фигура на Аполон. Сократ и мъдростта му. Всичко и всички останали са прислуга. Всичко друго трябва да се отрича. Танатос властваше в мислите м ...