Аскетична приказка
Ти знаеше ли, че дърветата
със корени дълбоко вплетени в земята
и с върхове стремени в небесата
разказват прастаринни приказки. . .
Веднъж ги чух да си шептят
за хората от някакъв забравен
в недрата на гората град.
Живеели там най-праведни светци,
но всички те били сакати,
безръки - да те помилват,
слепци - не ще поплачат с теб,
че твърде много са грешили
и без жал отсекли си ръцете,
един на друг очите си изболи,
та нивга веч да не желаят
това що било е на друг
и никога да не познаят
живота си до нечий друг.
Но случило се тъй,
сред тях дете се е родило.
Заплакало от първия си ден,
отрочето немило,
че няма кой във скута си да вземе
изпратен им от Бога дар . . .
Ти знаеше ли, че дърветата
умеят да разказват приказки?. . .
Аз вече знам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Михайлова Всички права запазени
