Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)

Преход

Ния отвори бавно сънените си очи и се опита да задържи погледа си върху белия сноп слънчеви лъчи в стаята. Това я ободри и тя стана, облече се, помаха на момичето в огледалото и седна на оромното дъбово бюро на Ирок. Разгърна дебела тетрадка с меки листи и кожена подвързия, отвори мастилницата и се ...

Das_verlorene_Kind

Проза

2008-09-25T17:48:37+03:00 1K

Слепецът

С очите твои, Слепецо, в нощта затанцувах.
В измислени пози пробудих сетивата си,
чувствата, волята – душата си, цялата. . .
Заражда се в мрака животът –
към мрак се стреми. . . ...

Das_verlorene_Kind

Поезия » Бели стихове

2008-09-24T09:55:18+03:00 884 1

Белите кости

Непреходни, вечни остават,
валят
сълзите човечни,
във мрака не мрат.
Ковани, железни - ...

Das_verlorene_Kind

Поезия

2008-05-27T09:23:26+03:00 1.1K

Заплакала есен

Заплакала есен
в душата ми,
че вече линее дъждовно.
Заплакала есен
в душата ми, ...

Das_verlorene_Kind

Поезия » Друга

2008-05-21T14:25:07+03:00 1.2K 3

Легендата

Не ги ли чувате... онези вихри -
от минало вековно се пробуждат те
и дирят в паметта ни черни плитки
на момите, дето скочили в море...
Повлякъл ги сподавен стон в гърдите, ...

Das_verlorene_Kind

Поезия

2008-04-29T10:28:47+03:00 934 2

Попитай... мен

Отминала песен
за отминали дни,
за странните хора,
дето нявга били...
Отминали думи ...

Das_verlorene_Kind

Поезия

2008-04-03T21:18:46+03:00 925 2

Неродено

Кошмари винаги ще има
- не ме оставят да звездея във нощта,
а тя - нощта - и денем ме попива,
какво от туй, че дишах любовта.
Не се оплаквам, само за раздяла ...

Das_verlorene_Kind

Поезия

2008-03-30T21:24:16+03:00 972 4

Черни пеперуди

Как при мене долетяхте,
че не ще остана сред лъжи,
без покана предвещахте
да се наситя на самотни дни.
Черни пеперуди по стъклата ...

Das_verlorene_Kind

Поезия » Друга

2008-03-21T12:22:20+02:00 976 1 3

Сълзите на хляба

Хляба си месиш със сълзи, майчице.
Ти за мене недей да трептиш -
аз мога и хляб да не ям.
Залък след залък съдбата горчива е,
ала е сладък шепотът див ...

Das_verlorene_Kind

Поезия » Бели стихове

2008-03-07T17:23:19+02:00 2.3K 5

До теб... мой безсмъртни Животе...

Изгорях... По пътя изгорях...
Криволичеща пътека се оказа, Животе...
А очакваш от нас да сме праволинейни.
Учиш ни да сме доблестни,
смели, горди твои следовници, ...

Das_verlorene_Kind

Проза » Писма

2008-03-04T11:04:04+02:00 1.3K

Неотложно

Не можа да ме преглътнеш -
мен, която те обичах от сърце.
Не можа да ме отскубнеш
от съдбата ми със нечий друг.
Що ти бях за толкоз време? ...

Das_verlorene_Kind

Поезия » Бели стихове

2008-03-02T19:00:32+02:00 1.3K 3

Икона

Икона
В свещения ти образ вярвам,
откъсваш се от мене на смоли;
как искам да те дишам, да те радвам,
а вместо слънце - сенки падат, и боли... ...

Das_verlorene_Kind

Поезия » Бели стихове

2008-02-27T22:09:50+02:00 866 2

За Него (а може би и мен)

За Него (а може би и мен)
Колосален, единствен,
превъзходен, красив...
Всичко даваш, не мислиш,
после бавно гасиш... ...

Das_verlorene_Kind

Поезия » Друга

2008-02-26T07:12:42+02:00 1.3K 2

Начало и край

Начало и край
И с гняв не мога
и с болка - не...
валиш във мене
и топлиш ме... ...

Das_verlorene_Kind

Поезия » Пародии

2008-02-24T15:41:07+02:00 1.3K 6

Аскетична приказка

Ти знаеше ли, че дърветата
със корени дълбоко вплетени в земята
и с върхове стремени в небесата
разказват прастаринни приказки. . .
Веднъж ги чух да си шептят ...

Das_verlorene_Kind

Проза » Други

2008-02-23T18:29:35+02:00 1.3K 1

... скръбно шепне вятърът...

Злокобно тъжно е навън във бяло.
Измислени души се влачат в мрак.
Очите ми изтекоха да търсят - вяло,
скръбно шепне вятърът, наш враг.
Във своя край ли е животът ...

Das_verlorene_Kind

Поезия » Друга

2008-02-22T22:38:39+02:00 994 7