Асоциации

- И сега аз знам: краят и началото никога не са били в тази риба. Но това изглежда така само докато гледам водата от средата на моста. Стоя там, там съм - без минало и бъдеще. Човек като мен, който няма спомени, може да притежава единствено настояще, което е неговият самообособен кладенец на реалността. Фунията на този кладенец синее и трепти едва забележима някъде дълбоко под повърхността на морето. Бавното течение на прилива, което от тази позиция изглежда като поредица филмови кадри от свързани настоящи моменти, го прави тих и безразличен. Един кладенец със стени от бистра и хладно неутрална вода, в която се вливат струи летен вятър. Аз обаче знам (или се досещам), че на дъното му няма пясък - има тухли. Всъщност този път е измама. Загадката му е илюзия. Разгадката също. Всичко, което човек би изпитал, ако реши да се гмурне в него, е блаженство. Но нищо няма да му се разкрие. "Аз мога да странствам по този път "forever" не е моят начин.

- Даа, вече съм сигурен какво трябва да направя. Някъде там имаше пътека над водите; разядените ù от морска сол греди може би още са годни да издържат тежестта ми? Ако поема по нея между извисяващите се от плитчината борове и имам късмет както някога, може би ще открия онази стълба? Стъпалата ù обгръщат спираловидно най-високото дърво и тихо и протяжно проскърцват на вятъра, катерейки височината. Слънцето трудно пробива листака. Денят е дъждовен, приглушено сив, а капките дори не смущават гладката морска повърхност, застинала като че ли от векове. Вляво, много високо над главата ми, едва се различава подът на саморъчно скован от груби дъски асансьор - странна, поклащаща се сред клонака конструкция, задвижвана чрез ленени въжета от водонапорен тръбопровод. Май има някой? Ще се опитам да привлека вниманието му: "THIS SIDE! THIS SIDE!"... Ето, тя се задейства и с мелодично прещракване на турбината сянката ù плавно се спуска над мен. Повдигам се на пръсти; вече почти мога да погледна през изрязаното в дъските на кабинката прозорче. "СИРОКО! И БУКО МО БУКО УЕ СИПО. ВЕНЕ, ТАПО МОРЕ ВЕНЕ БЕНО. НАУ КАТЕРИНЕ НЕ. УЙ СИФ, АПОЛО. Я КИЯЕ СЕФЕ ЯЕ. СИ СИ, ПАСО-ПАС АМИГО!" Спуска се. Мисля, че вече мога да го разпозная, мисля, че това е той? Той е... ЧЪК НОРИС!

by Kuzmo Karayan