Асоциации
- И сега аз знам: краят и началото никога не са били в тази риба. Но това изглежда така само докато гледам водата от средата на моста. Стоя там, там съм - без минало и бъдеще. Човек като мен, който няма спомени, може да притежава единствено настояще, което е неговият самообособен кладенец на реалността. Фунията на този кладенец синее и трепти едва забележима някъде дълбоко под повърхността на морето. Бавното течение на прилива, което от тази позиция изглежда като поредица филмови кадри от свързани настоящи моменти, го прави тих и безразличен. Един кладенец със стени от бистра и хладно неутрална вода, в която се вливат струи летен вятър. Аз обаче знам (или се досещам), че на дъното му няма пясък - има тухли. Всъщност този път е измама. Загадката му е илюзия. Разгадката също. Всичко, което човек би изпитал, ако реши да се гмурне в него, е блаженство. Но нищо няма да му се разкрие. "Аз мога да странствам по този път "forever" не е моят начин.
- Даа, вече съм сигурен какво трябва ...