Плътни сиви облаци. Леко ръми и сипе упорита монотонност. Хората, вдигнали чадъри, вървят някакси попили от сивотата на небето. Не обичам чадър, нито качулка. Вървя към работата, но не бързам, имам време. Винаги тръгвам по-рано. Обичам по пътя да си разчепквам нещо - проблемче, емоцийка или каквото ми падне. Но днес ми е кухо и празно, и толкова тихо, че ...
- Какво си се стегнала - попита Сърцето ми.
- Не зная как да се облека, защото Тоти днес все едно го няма - отвърна смутена Душата ми.
- Имам идея. Ето ти тази мисъл -
" Големината на сянката ни зависи от това,
колко високо сме сложили Слънцето!" -
има различни нюанси - каза й Умът ми.
- Не тази, може би нещо по ... - сякаш на себе си отговори Душата.
- Пак имам идея, ето -
" Когато сме обърнали гръб на Слънцето в себе си,
вървим след сянката си."-
горд със себе си каза Умът. ...