И както е в приказките, защо на вълка му бил дебел врата...

               Подложихме  дъски и бавничко го свалихме, пак по дъските го качихме и на верандата, после бе ред на мама да го почиства...Лакирахме го, и до вечерта беше като ново, вече в хола и мама дрънкаше на него стари градски песни, а ние с татко пригласяхме с нестройни гласове. По думите на мама, даже не искало и акордиране, и се чудеше как и защо са го изхвърлили.

               Запознанството ми с новите съседи беше интересно. Живият плет между двете къщи, висок два боя, мрежа с обрасла в нея див хлем, храсталаци лингустра и дафинов лист, подрязах и оформих от моята страна, после отгоре, машинката бръмчеше равномерно, погледнах, някаква жена от пътя да ми ръкомаха:

- Господине - на български каза тя - Вие сте новият съсед нали, българин? Ние също сме българи и познаваме само един-двама от съседите си, та те казаха за Вас, бихте ли дошли да подкастрите плета и от нашата страна. Аз съм Нели, Неделина,... той, Ясен, отиде до супера за бира, ей сега ще дойде.

Погледнах я, жена на моята възраст, здрава , спретната, в дънки и риза с навити ръкави,... еех, пак ли мъжкарана за съседка, навити ръкави като на селски касапин,...докога бе, няма ли нещо нежно, беззащитно, то да рони сълзи на рамото ми, а аз да я галя и утешавам, и с очички гледащи нежно и премигващи уплашено...

- Господине,... госпподине, добре ли сте - попита жената уплашено - Изведнъж се замислихте.

- Да, добре съм, от шума на машинката ми заглъхнаха ушите - заоправдавах се - Идвам, идвам веднага... аз съм Петър, Петро ми казват гърчолята.

Жената Нели, даде указания какво да подрежа и започнах.

Е да, на своето можеш да го пречаткаш набързо и пак да ти хареса, но на хората иска повече старание.

Вече привършвах, мъжки глас ме стресна:

- А, земляк, здрасти... а бе тъй и тъй си започнал, моа ли очаластриш и зад къщата, тя Нелата сигурно е забравила, че и зад къщата има.

Погледнах го, не е дребнаво лукаво човече, нормален изглежда, само че с отегчен от живота вид.

- Няма проблем, ще го окастря, с машинката е лесно...

- А бе, като гледам, тя машинката мяза на детска играчка в ръцете ти. Да не си градинар, мога да те препоръчам тук-там, ако ти се работи, имам познати гърци, пък и нашенци, дето търсят такива сръчни хора - рече той с нескрита гордост.

- Добре, никога не са излишни някое друго евро - с насмешка отбелязах

Този само  прави четки, кой знае какво е намислил. Започнах и зад къщата,... не е кастрено откак е станало ограда, погледнах в страни, ами то и встрани от къщата е същото, хайде да свърша първо тука,.. така, почти е готово, минавах вече, където имаше някоя пропусната клонка...

- Е, браво земляк, абе така и така кастриш, а ще можеш ли да окастриш и това тук, така де , да изглежда завършено,... то, колко му е, машинката кастри - и посочи неопределено с ръка.

- Разбира се, че и това, нали трябва работата да се свърши - казах шеговито, а вътрешно негодувах и се самоопреквах.

Има и леснина, тойно намалих въздуха към карбуратора, бръът, бръът и машинката замря. Взех да се суетя покрай загасналата машинка, оня начаса довтаса

- К'во стана, бе земляк...

- Знам ли, не беше правила такива фокуси, маркова Щилка безотказна,... бензин има, ток също, върти , но не пали. Е, хайде някой друг път ще го довърша. Ех, че нямам големи чували да съберем окастреното, и моето така стои. Е, хайде , беше ми приятно , че се запознахме.

Нарамих машинката и вече към вратата дочух гласа на Нела:

- Ами покани човека поне на чаша бира, бе... Петър, Пешо ела де, ела да пийнете по една бира, той Ясен е малко недосетлив.

- Да бе - плесна се Ясен по челото - Ела да му пийнем по бира, толкова работа свърши

Седнахме около масата, Нели шеташе насам-натам

Ясен взе думата,... герой, всички гърци му стоят мирно, респектира ги на развален гръцки, ръкомахаше, когато подкрепяше за достоверност някоя случка с колеги или работодател...

Ех, какви хора, а аз съм се свил и изпълнявам всичко каквото ми кажат гърците.

Колко е една бира на двама жадни мъже, нищо

- А бе земляк, дали машинката не се е охладила, поне да довършим оная страна, пробвай, а?

- Тъкмо това си и мислех - усмихнах се виновно - Я да видя

Бъррр,... бръът, ама друг път ще запали

- Нищо, като я оправиш тогава, то толкова време е седяло неокастрено - лаконично отбеляза Ясен - Ами идвай,обаждай се, ние почти никъде не ходим, от работа в къщи и обратно. Хайде със здраве.

- А да, и без това много се заседях, и вие се обаждайте, нали сме съседи и сънародници - казах и нарамих отново машинката си - Аз заключвам пътната врата по навик, пък и тук съм все още непознат.

- Да бе, аз като видя колата ти паркирана отпред под дървото, знам че си тука - заяви Ясен

Аме не знаеш, че двора ми опира и на горната улица и там имам сенник и врата дето слагам колата, хайде няма да го святкам чак толкова

- Добре, че на нашата улица има място за паркиране, и вашата гледам отпред стои

- А, това е моята , тя Нела ходи  с автобуса и електрикото на работа, по-бързо й е - ехидно рече той - Аз без кола не мога,... Така е, животът е движение - мъдро заключи той

Няколко пъти бях  на работно гостенско у тях, от елинсталация в една пристройка до цилентиране на някаква площадка, Ясен ръководеше работата. Така и не попитах къде е Нели, какво и къде работи, не питай и него с какво се занимава. Аз само го информирах, че съм шофьор на ТИР и ходя където ми дадат направление и за това често отсъствам от къщи.

            Веднъж го гледам, спира колата , някаква руса мацка се вмъква в къщата без да се оглежда, без да се крие, вероятно е някаква роднина. Друг път засичам друга мацка,... ей, блазя му, всеки път с разноцветни коси, или е много надарен, или заема някаква длъжност някъде, или,... или просто харчи пари по мацки.

Завиждам му, а Нели, ами тя превъзхожда всички видяни от мен,... може би нямат деца и Ясен и Нела гледат на живо, чия е вината и за това се пробват. Я, Нела няма вид на жрица на любовта, така де , на пробна,... видът й по-скоро сериозен и делови, стегнато облечена, без превземки в жестове и говор. Може Ясен да не харесва жена като нея, ами защо тогава заема мястото.

          Ами аз каквио искам повече, нали си имам Дани от фирмата, сладка и всеотдайна гъркиня.

И двамата чувствахме, че сме само за плътско удоволствие, нито веднъж не сме споменавали за женитба, за деца. Уреждаше се да пътува с мен с камиона до Игуменица или Солун, вечер седяхме като стари шофьори на сгъваеми столчета зад камиона, любувахме се нс тишината и самотата, после  леглото в кабината на камиона ни се струваше кралски размер,... и уморени и изпотени заспивахме.Идваше в старата квартира, и като всяка жена почисти, сготви и заедно отивахме на работа, щастливи и доволни от изживяните нощи

 Върна се в Лариса, там оглави новооткритият филиал на фирмата. Отбивах се при нея, но вее се чувстваше началническото настроение у нея, за мене тя там беше кирия Спиридону...Така си и останахме с несподелената любов и очаквания,...

             Света Мина, или просто Мина, правеше се на отнесена, но ако някой изкаже второ мнение по маршрут или заплащане смееше се, корегираше и отбелязваше

- Не ми обръщайте внимание, аз съм от островите

И наистина беше от остров Родос, завършила Атинския университет и вместо да си гледа кефа далеч от врявата и горещините на големият град останала тук на работа.

Опитах се да я омая с приказки или дребни  сувенирчета от Игуменица, Солун, Кавала, приемаше ги  и през смях

- Още една крачка към бленуваната цел, а Петро?

Както е модерно, имаше на бюрото си няколко фотографии в рамка на някакво брадясало момче,... гледаше го с умиление, един вид приятелят ми, харесва ли ти

- Ба, как да ми хареса, на здравият бряг съм все още, по ми харесваш ти - смеех се искренно - Хубаво момче, ама ти си по-хубава

Дали ме имаше за ''специален '' шофьор, но все ме уреждаше с камиона за сладолед, знаеше, че от '' Делта '' завода за сладолед даваха рекламно кашонче сладолед, е да не съм ламя да изям един кашон сладолед и винаги носех в офиса, по-точно предавах кашончето на бея, облизвахме по един-два, после ги раздаваше из стаите...

Направих си веднъж шега

- Близни от моя, виж какъв аромат има,... Я да близна от твоя...

Също като децата се смеехме доволно

- О, я да видя как смесени би изглеждал вкусът им - и преди да се усети я целунах по устните, очаквах бурна пуританска реакция, крясъци, викове

А тя облиза устни и през смях

- Я чакай да опитам, изглежда чудесно...- и ме целуна в отговор

Е, не че сме разтопили сладоледа, ледът де, но си останахме сериозни служители, нали си има приятел, онова брадясалото момче от снимката.

следва