23.02.2019 г., 23:43 ч.  

 Аура - ІІ част 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
701 6 7
Произведение от няколко части « към първа част
12 мин за четене

 

***

     - Нали разбираш, че тя няма да издържи много и ако не направиш пълно сливане… - тук Висшата ауриста Мага замълча. Тя познаваше племенника си. Той беше твърд характер и понякога труден за разбиране. Не напразно Воините на Аурис му се подчиняваха – имаше неограничена сила и упоритост, а и беше от тези, които не ценяха, кой знае колко висшия си произход,а просто го приемаха за даденост. Свикнал да раздава заповеди, той забравяше, че освен  генерал и подчинени има и друг вид енергийни отношения - между цветови и въздигащи към сливането на аурите.

    - Тя сама ще дойде! – отсече Натаниелл, без дори да отмества поглед от полетата, над които  в далечината червеникавото сияние на Великата Аурис бавно намаляваше, своят интензитет. Тук не настъпваше пълен мрак, а винаги имаше едно затъмнено червено сияние – по-тъмно или по светло – пейзажът почти не се изменяше. И в оскъдното сияние, осветяващо полята, излизаха нови работници. Гъбите-спори, които служеха за Огнищата на Яснотата* се прибираха точно в този момент от времето – нито по-рано, нито по-късно. Работниците по чесновите поля ги засмукваха по-рано, а другите изплуваха от дупките, наричани къртичини. И с право, зеещите отвори към дълбините носеха тези названия, защото в тази земя съществуваха червеи – къртичари, които ровеха и създаваха тунели. Те не се влияеха от горещите потоци на бълбукащата река Лавна. Точно обратното – често обичаха да се гмуркат в клокочещия и огън и когато след това изплуваха и се добираха до твърдината се покриваха с твърда скална коричка. Така заспиваха за определен период. Когато огладнееха или бяха готови да се раздвоят, те я пропукваха и пълзяха по тунелите или правеха нови под полетата с фосфориращи репи. С тази почва те най-харесваха да се хранят. А от тях страдаха и нисшите… „Правила и наказания! И всичко това, за да се домогнат жадните до енергиен миг на удоволствие.” – Налл смръщи вежди и присви ярките си очи. Противни му бяха тези неща и ако не беше леля му Мага, не би се вяснал тук, сред пиещите. Пиещи – той така наричаше Вамперите. Не ги харесваше, но това беше техният избор и сами се обричаха на подобен род съществуване. Знаеше, че при тях няма различен цвят на аурата и поради тази причина всеки изпит спектър и нюанс им даваше допълнително енергия. Отвращаваше го - това е. Той имаше същата способност, но да изпива или по-скоро, поглъща всяка светла аура. Притежаваше тази власт, но не я използваше. И това го отвращаваше. Емануил често му се  надсмиваше:

    - Не си ти Висш, скъпи, родни ми…Не си ! Сърдит си, всяваш страх у другите, ала никой от тях не знае, че не би използвал пълната сила, която притежаваш…

   - Светли ми, Емил*, не бъди сигурен в своите догадки! – с режещ глас му връщаше, но сам знаеше, че наистина не отпускаше пълната сила, която бушуваше в него. Понякога излизаше сам и отлиташе към Буреносните простори – само там, можеше да излее гнева си, несигурността си и празнотата си.Светлата си ауристична празнота. Само там можеше да отприщи енергийния си бяс и да не накърни нито една друга аура. Не, не беше добър. Натаниелл знаеше, че е себичен, властолюбив, свикнал на почитта и подчинението на другите. Това познаваше – така съществуваше. Нищо сложно – само върховно и чисто като Великата Аурис.  И така воюваше – без да дава право на опонентите си да избират. Обичаше да владее и да държи на избора си до последната енергийна капка. Без колебание…И за какво? Та, той беше Висш аурист –родил се от най-чистото и светлото и уплътнил силата си,чрез изпитания. По чувствените му устни заигра усмивка…Аурата му затрептя сгъстила с тонове наситеност плътността си. Той отново се намръщи. Вярно беше, че е единственият преминал изпитанието на прераждането три пъти и всеки път с еднаква наситеност на аурата. И в трите изпитания беше останал сам – неопетнен и непречупен. Сам сред другите. Чист и без примеси в аурата. До сега…

    - А ако не дойде сама? И ако аурата и се претопи в чистата светлина, която ти и вля? – Висшата изпитателно впи очи в него. Друг път не би му проличало, но сега сякаш нещо трепна в енергията, обгръщаща почти безплътната му форма. Мага се усмихна, облегна се назад и се настани още по удобно, върху голямото кресло, но без да изпуска вълнението в аурата на племенника си. И продължи: - Така и енергията ми реагира…и така и аз реших, че не си помислил точно за подобен род избор от нейна страна.

   Очите и нагло се разхождаха по високият енергиен силует в чиито очертания блестеше силен златист поток. Скулптора на най-чистата енергия. Студена непроменлива красота. Сила и власт, чисто енергийно мъжество и безкомпромисност – лъхаха от него. И още нещо – малко и мъждукащо празно петънце в аурата…Мага се усмихна. Точицата, която преди винаги тъмнееше, сега леко искреше в червен пламък.

   Натаниелл мълчеше, но и сам усещаше колебанието в енергийното си ядро.То придобиваше нова форма. „Сигурно ми е прекалено скучно…Светло и ауристично... Дори прекалено много енергийни мигове минаха от последното въставане на някой вамперски сбор. Сега те се хранят редовно и не чувстват алчна нужда да изпиват всичко, което е пред очите им. ” – той, отново потрепна. Потокът на мислите му се въртеше като енергийна фуния, която засмуква, но и пренарежда новите потоци от енергия и светлина.  Не беше сигурен. За първи път може би, откакто се беше откъснал от Великата Аурис – не беше сигурен какво става и защо е така. Затвори взор и видя енергийната памет на спомените си. Първо усети страха и, но после затрептя и силата на неподчинението, което завладя и изля нисшата, срещу него. Очите му проблеснаха алчно, изпиващо, желаещо. Розовият спектър се заигра с новата червена енергия в него. Рафаил – другият наследник на жреческият трон щеше да има празник. И сам Натаниелл не знаеше защо изведнъж му щукна идеята да му подари нисша аура…Но, вместо да я окове, той се вля в нея. Всъщност беше предпочел и избрал малката слаба нисша, но другата…”Тя…Позволи си да не зачете неговата власт! Позволи си да оспори избора му!”

   - Рафаил ще я научи, когато му я предам. – рязко прокънтя гласът му. Висшата се засмя, махна кокетно с ръка и отвърна:

   - Налл, ти даже няма да му дадеш да я доближи!

  - Мага! – Натаниел се извърна и я погледна. Зениците му, кристално сини, сега бяха придобили златен ореол. – Не искаш сблъсък, нали?

   - Защо не? – Висшата се изправи – величествено се развя мантията и от блестящ посипан в златни люспи шлейф. Аурата и заискря в цветовете на дъгата. Главната жрица на Великата Аурис никога не отказваше единоборство, дори и със синовете си, а към племенника си тя винаги беше готова да бъде провокативна и дразнеща, но до сега той не отвръщаше на нейните опити. – Тя няма да издържи и ще се превърне в чиста енергия! И не, няма да дойде при теб, защото ти си я обвързал с чиста светлинна енергия. Тя дори не знае какво е това, а както виждам и ти сам не осъзнаваш, че тя не е окована, а подчинена…И трябва да довършиш това, което започна, като споделиш и нейните цветове. Не! Не смей да ми избухваш! Знаеш сам, че нямам против да застанем един срещу друг, даже съм го търсела…Послушай ме!

    - Тя ще дойде. – студеният му глас вледени нажежеността в пространството между двамата.

  - Не, няма! Позволи ми да ти припомня нещо – аз познавам женските аури, много по-добре, отколкото ти и двамата ми синове, взети заедно, познавате способностите си.

Син пламък просветна и назъбено заигра по пода. Висшата се разсмя.

    - Заплашваш ли ме Налл? Не се хаби драги мой, родни…Ще ти трябват силите за това, което сам започна…Сам и с помощта на Искрящо Светлата …

Наместничката на Вамперите потръпна. Тишината в залата беше сгъстила енергийното тъмно поле. Не и се искаше Висшите да и се мотаят още дълго, но нямаше избор. И друг път бяха идвали, но тези бяха най-чиста енергия. Те се славеха с необузданост в споровете си и често някое несъгласие помежду им извираше в променена аура или направо осветена и върната в самото си начало – Висшата Аурис

 

***

   Тази вечер им раздадоха топки енергия от фосфориращи репи полети с капка тамянна смола. На Даника и се струваше, че някой би трябвало да има празник, защото такава гощавка се полагаше и на най-наказаните сред наказаните, тоест на самите тях в най-долните редове на къртичините. Тя държеше в ръце тлеещата храна. Приличаше и на голяма капка от фина енергия. Потръпна. Спомни си за онзи Висш вампер, който я прикова към аурата си на чесновите полета. Малката Наая още не можеше да се съвземе от трепета на страхопочитание пред издигащата се  от него светлина и власт. А Даника не помнеше много. И не искаше да помни. Аурата и се гънеше и свиваше потоците от енергия. Неговата намеся беше изчистила розовият прах от времето прекарано в бране на чесновите растения. Тя, напълно осъзнаваше, че му се беше опълчила. Това и пред един нисш вампер нямаше да и се размине, а при този… След заслепението и горещината, които я бяха завладели тя осъзна, че не е изличена. Поне не напълно. Все още беше на полето, а другите не смееха да я погледнат. Продължава да работят усърдно. Само Наая тихо стенеше до нея, мислейки, че ще бъде довършена от вамперите. Даника се беше изправила. Беше успокоила Наая и двете продължиха работата си една до друга. Нещо все пак не беше наред. Тя усещаше как пламъкът продължава да я изгаря. Вътре в нея нещо пукаше, хвърляше искри, жужеше и всеки път присвивайки очи пред нея излизаше образът на Висшият. „ Я да те изпие вампер,дано!”- избухна в себе си и още по- усърдно замъкна големите червени глави. Сега навряна в малката си вдлъбнатина, наследена от Саая, тя гледаше към светещата енергия в ръката си. Знаеше, че е опасно да не изяждаш храната си, защото  някой по-силен би ти я отнел. В началото преди Саая да и помогне, Даника често оставаше гладна, защото вместо да излапа веднага храната си, тя я оставяше настрана.

   - Ще го ядеш ли? – тихият въпрос я стресна. Вдигна глава и се загледа в Наая. Тя все още дъвчеше сладко своята топка енергия, но очите и жадно гледаха ръцете на Даника.

   - Искаш ли я? Ето. – подаде и я тя, без да чака отговор. Малката имаше нужда от сила. На нея не и се ядеше. Огънят я изгаряше и ако съдеше по това, че Висшия се опита да я изпие, сигурно и оставаше малко до пълното и довършване от Вамперите. И по-точно от онези, които обичаха игричките, особено с нисши ауристи, които бяха на предела на енергията си.  Наая не чака повече, а грабна и излапа и втората топка. Даника се усмихна – топло и приветливо. Веднага видя промяната – Наая се беше почувствала виновна, че не е отказала.

   - Нямам нужда, не трепти така…Ако имах, нямаше да ти я предложа.

След това затвори очи и пак ги отвори. Не искаше да вижда златните очертания на високата фигура. Вече втори енергиен период не можеше да заспи. Все виждаше Висшият. Отслабваше. Знаеше го. Усещаше го. Нещо в нея назряваше, а тя самата, сякаш се самоизяждаше. Едва изкарваше работната смяна. Полъх на тъмнина я лъхна. Даника отвори очи. Двама вампери – надзиратели плуваха в пространството пред малката вдлъбнатита.

   - Я, какво си имаме тука! Едно сладко, зелено нисшо се е нахранило пребогато с тамянна смола. – стъклените им очи отразиха двете им с Наая. Даника потръпна, но се изправи и застана така, че само тя да се отразява в огледалните им зеници. Воят и пращенето, които последваха бяха най-отвратителното подобие на вамперски смях, който Даника беше чувала до сега. Дори и тя потръпна, но остана на мястото си.

   - Ти, няма да ни стигнеш…А малката притежава зелен искрящ ореол. Ти всмуквал ли си подобен нюанс, драги ми? – обърна се единият вампер към другият. По-лошото беше, че и двамата не отместиха очи от Даника. Нейните опасения се превръщаха в истина, но тук истината имаше различни разтегливи значения и най-вече плътност.

 

Следва.

» следваща част...

© И.К. Всички права запазени

Речник и обяснителни бележки:

Огнищата на Яснотата - пещи, в които горят гъби - спори. Пламъкът им показва как една аура е преминала изпитанието и/ или друг вид изяснения по въпроси.

*Аурата излъчва енергия, съдържаща информация за личността на човека, за начина му на живот, за мислите и чувствата. С учудваща точност аурата отразява  умственото, физическо и духовно здраве. Според специалисти изучаващи индивидуалните характеристики на човешката аура - нейната форма, големина, плътност, цветова палитра - зависят от степента на развитие на конкретния човек.
(използвани са материали и информация от  уикипедия и статии из мрежата, както и от различен вид литература)

**Вампер – енергийни вампири, изпиващи цветната аура. Производно от вамп и енергия. Претопяващи…

***Аида е етиопска принцеса, държана в плен в Египет, която се жертва за народа си. Тя е главна героиня в едноименната опера на Джузепе Верди. По думите на либретиста на операта името би трябвало да звучи Аита, но за благозвучие е променено на Аида. Според една теория името е сродно на арабското Айда със значение ** ‘посетител, възвръщащ се’. Според друга, идва от френски и означава ‘помощник’. Според трета означава ‘щастлива’ на италиански.

****Налл, съкратено от Натаниелл -    i'el/il - Бог (иврит). или светлина, огрян от Божия светлина -  Габриел, Даниел, Емануил, Михаил, Натаниел, Рафаил, както и Илия, Елисавета са примери за намесата на старозаветния Бог в имената. Подобно на "слав" в славянските имена, "ил" е най-често срещаната частица в имената идващи от иврит.

*****Тамянът (на арабски: лубан) е ароматната смола, стичаща се от кората на дърветата от род Boswellia. Тя се използва за производство на обреден тамян, но също така в парфюмерията и козметиката.(използвани са материали и информация от  уикипедия и статии из мрежата)

Огнища на Яснотата – вид  ритуални огнища , в които гори виолетово-син пламък. В тях Висшите ауристи могат да разгледат как някой е преминал изпитанието или какво става в останалите куполи.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Продължавам нататък
    Става все по-интересно
  • Благодаря за любими!
    Г- н Коновски!!! Както винаги сте духовит, но коментара Ви е точно по вкуса ми. Има описана емоция... Благодаря!
  • Ауууу...
    Т.е. - преведено: харесва ми...
    Шантав свят. Като за мен...
  • Благодаря на всички ви, че четете историята и коментирате. Да, доста е различна, като светоусещане и може би за някои недостатъчно интересна, но се надявам поне да е дишаща и донякъде реална в отношенията на героите, поставени в такъв свят...
  • Благодаря, Лия!
  • Като в сън се рея из необята на фантазията ти.
    Чета с интерес, Лия.
  • Мисля, че ставаме свидетели на раждането на един от най-интересните български научно-фантастични романи. Поздравление, Лиа! Голямо е дарованието ти и в тази сфера. Днес фантастиката е най-търсеният жанр, независимо дали се касае за фентъзи или научна фантастика. Трябва голямо въображение, за да се напише цял роман, но моите наблюдения върху досега споделеното от теб ми сочат, че ти го притежаваш. Ще очаквам с нарастващ интерес по-нататъшния развой на повествованието.
Предложения
: ??:??