АВИ
Марк почука на вратата на Ави. От стаята се чуваше леко усилена, нежна музика, а Ави беше легнала, гушкайки своето малко плюшено мече. От красивите и черни очи се ронеха бисерни сълзи. Марк влезе в стаята и я попита:
- Ави, какво има, добре ли си?
- Добре съм - отвърна тя. - Моля те, остави ме искам да остана сама.
- Добре, но... - той излезе и тихо затвори вратата.
Тези сълзи бяха плод на любовта, която тя изпитваше към Свен. Той беше висок младеж на нейната възраст, руса коса и сини очи, но и много, много срамежлив. Всичко започна миналото лято, когато тя го видя за пръв път. Този момент тя помнеше съвсем ясно и никога нямаше да го забрави, защото за пръв път тя усети тази тръпка, тръпката на влюбването. Беше сигурна, че това е любов от пръв поглед. По изражението му, когато я видя за пръв път, човек би казал, че това се случва и с него. Всеки ден тя ходеше на плажа, защото знаеше, че и той ще бъде там. Всеки ден двамата си разменяха погледи, но само това. Любопитсвото надделя у ...