Май все още не съм споделила как точно се сдобихме с новата кола. То нова, нова... втора ръка си е, ама за нас с милото си е нова, така че...
Та решихме значи да сменяме возилото, събрахме там някакви пари и... се видяхме в приключение. За начало, систематизирахме изискванията си. Да е в движение (по очевидни причини), да харчи по-малко от ГАЗ-ката на брат ми например, по възможност да е с редовни документи, защото и двамата сме твърде неорганизирани, за да оправим това в рамките на един месец, да не мирише на кози, овце и друг някакъв добитък в багажника или в купето, да няма самонастанили се мишоци и/или влечуги (случва се по-често, отколкото допускате)... и най-вече да е евтина като да се вместим в бюджета, ама, ако може, и да остане някой лев за почерпката после. С две думи, сложна работа. Като се замислиш, май по-лесно е да се спънеш в заровено имане, отколкото да намериш такава кола във Видин. Тук даже ръчните колички на втора ръка сигурно държат цена от хилядарка нагоре, пък за ...