Автостопът на 70-те . Първа част.

                                                              На  випуск 1970  от  Осма гимназия

          Първият ми стоп направих със Георги Ванев. Беше началото на лято 69, току-що привършили даскала. В "Правото" до Попа се сблъсках с Ванев, бегло се знаехме. Тръгвам за Пловдив, няма с кой. Бях спонтанен, както винаги, и след час бяхме на Цариградското шосе. Георги беше опитен в стопа. Ръката му показваше уверено посоката, пръстите сочеха, че можем да пътуваме двама, може и по един. Обикновено я свиваше в лакътя, щом колитe профучаваха покрай нас. Благословията му съм я забравил, доста цветуща беше.

           Георги Ванев беше интересно момче. Каза ми, докато висяхме на шосето, свои стихотворения, бяха много добри. Той ходеше с Антоанета Олева  от техния клас. Осма гимназия имаше безброй паралелки, май  до"Л". Олева беше много балансирано момиче, живееше около площад " Йорданка Николова". Там тръгваше малкото трамвайче за Семинарията. Веднъж се връщахме заедно от училище за вкъщи. Изпратих я до тях, после до хотел "Хемус "не ми беше далеч. "Милин камък" беше улица-бижу тогава.  "Ти ходиш с едно нежно момиче с кафяви очи от "И" клас?" - ме попита тя. Как е разбрала в голямата тарапана от ученици, изненада ме с наблюдателността си.

          Есента бяхме заформили една компания. Момичетата бяха от нейния клас. Тя, Анна-Жени, моят приятел Хари си падаше по нея, стърчеше една глава над него, наистина голяма двойка. Също и двете хубавици на гимназията, Красимира Цветкова и малката Краси. Цветкова яко движеше с Ашо Тодоров, сина на Станко, втория след вожда. Посрещането на  Новата 70-та година осма гимназия се беше изсипала на улица " Оборище" - на гости у Вовата Живков, баща му беше осигурил яки мезета и пиене. Към един и половина двете Красимири кацнаха у Хари да доизкарат празника, ние не се подведохме с тълпата. "Всички  са пияни и драйфат навсякъде" - през  смях ни казаха те.

       В тази компания от момчетата бяхме аз, Хари и Стефан Чадото. И неговият баща беше из върховете. Сутрин се изреждахме да правим дневен терен по къщите на бутилка вино, преди училище. Това явно ни е стимулирало, всички бяхме " върха" като ученици. Само дето попушвахме, веднаж бързах за час след пушкома. Срещна ме директорката Вачкова - учителка по литература и жена на главния прокурор на България. Беше много разбрана и готина. "Любо, мини на други цигари, ужасно смърдиш". Че как иначе- "Мелника" ухаеше отвратително.  

          Да си дойдем на думата. С Ванев пристигнахме в Пловдив и веднага - на лятната тераса на Тримонциум, пихме водка с половин люта чушка в чашата. Беше много изискано, за разлика от спането в една кухничка при негови познати.

          Така дадох началото на мойте стопове.

          След месец с Хари заминахме за Велико Търново. По-безмислено пътуване не съм правил. Тръгнахме с  палатка, аз я бях осигурил. За сигурност. Някъде по средата на пътя разглеждахме поляните наоколо, щяхме да нощуваме навън. Извадихме късмет: силен вятър ни одуха на каросерията на една Газка. Така по тъмно бяхме в Търново. Парите ни обаче бяха намалели. Витиня бяхме превалили с кола Варшава, баща и малкия му син. Стовари ни на един разклон и поиска за бензин. Спомням си, че му дадохме 4 лева, много за онова време, бензина си го бе избил отвсякъде. След като хапнахме в една кръчма на центъра, се запътихме към гарата. Дремахме цяла нощ във влака, пристигнахме в София сутринта и аз отидох да си взема заплатата. Бях  работил двадесет дни като бояджия. Толкова време беше нужно на бригадира да се престраши и напъти за вкъщи, явно стопа ми се отдаваше повече от четката с боята. Взех хубави пари, бяхме във ваканция. Същият ден ме срещна Нелата от нашия клас. Тя беше голяма симпатяга, с най-късата пола от гимназията, и имаше защо. Така хубаво ми завидя, че ми се дощя да я черпя паста около кафе "Бразилия", на Витошка. Там живееше тя, но не се престраших.

             Следва II част