27.06.2008 г., 11:51 ч.

Аз и ти (В мечтите ми) 

  Проза » Разкази
1511 0 3
    Близо бяхме. Аз се приближих към нея, за да я гушна за довиждане, но вместо това я хванах през кръста, а с другата ръка хванах нейната и я завъртях. Тя започна да се смее: "Не знаех, че можеш да танцуваш!"Гледах я право в очите.
    Засвири музика. Изключително лирична. Проникваше право в сърцето и сякаш се ръководеше тя по нашите движения. Гледах я нежно. Не откъсвах поглед от кристалните й очи.
    И както всичко беше зелено и пролетно, цветовете западаха над нас, листата пожълтяха и се зарониха едно след друго. Тя откъсна поглед и се загледа как всичко се променя за секунди. Повя лек ветрец, бриз, колкото да я погали по бузата...
    "Ти ли правиш това?" - ме пита тя с усмивка.
    А аз й отговорих с целувка и вятърът засвири, посипвайки ни с палитрата от топли цветове на есента...

© Стефан Митев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??