Аз, любовта, глада и бурканчето с лютеница.

"Сега ще напиша нещо романтично!" 10 минути след тези думи, вече супер много се лигавих и ето го резултата:

Ех любов, любов. Дойде, почука на вратата ми и аз ти отворих. Защо ли трябваше да го правя? Откакто ме удари с любовния тиган, оглупях. Не мога да закуся, защото си мисля за нея. Не мога да обядвам, защото продължавам да си мисля за нея. Не мога да вечерям, защото мисълта за нея ме побърква. Какво да правя, след като тя е толкова далеч, а аз умирам от глад? Отивам до хладилника, отварям и гледам храната. И тя ме гледа с поглед, казващ „Изяж ме!“, а зеленчуците си припяват „Който зеленчуци не яде, той голям не ще да порасте!“ Седя си аз пред отворения хладилник и замръзвам. Но мисълта за нея ме сгрява и същевременно ми напомня колко гладна съм всъщност. Протягам ръка и взимам буркана с лютеница. Започвам да ям с блаженство, но ми присяда, защото се сещам за нея и пеперудките в корема ми ми напомнят колко съм влюбена. Прибрах буркана обратно в хладилника и аз, гладът и любовта отидохме да си легнем.

                Линейка събуди съседите рано сутринта. Лекарите изнасяха студеното ми тяло от къщата. Ръцете ми бяха отпуснати, но в едната стисках бележка. Единият лекар я видя и я прочете пред майка ми: „Хора, колкото и да сте влюбени, не забравяйте, че в живота има много по-важни неща от любовта. Едно от тях е – да ядете, когато сте гладни!“