6.12.2009 г., 10:01 ч.

Аз съм стара... 

  Проза » Разкази
1093 0 18
2 мин за четене

 

                                                                              

                                                                                            На моята приятелка Стоянка

 

 

Аз съм стара, много стара – на 77 земни години... Преживях три политически системи, но така и  не усетих кога отлетя времето. Ех, да можех да го спра поне за миг! Спомням си детството, бедните военни години. Баща ми беше природно интелигентен човек, а майка ми – мъжка жена.   Еднакво добре въртеше и къщната, и кърската работа. Наложи се да порасна преждевременно. После следвах и работих, за да се издържам. Създадох семейство и с много любов отгледахме дъщеря ни. Цял живот  работих всеотдайно и всичко постигнах с честния си труд. Сега преживявам със скромната си пенсийка, но не се оплаквам - човек се простира според чергата си. Чудя се как ли оцеляват семейства с двама безработни съпрузи? Бог да им е на помощ!

Но най-важното е, че успях да съхраня духа си. Приятно ми е, когато ми казват, че изглеждам по-млада за възрастта си. Как го постигам ли? С позитивни чувства и  мисли, добри дела и умереност във всичко. Преди няколко години загубих съпруга си и често си спомням за щастливите ни  съвместни мигове. Благодаря му, че ми даде свободата да бъда такава, каквато съм.   Но човек трябва да живее в настоящето, а не в миналото... Имам  прекрасна внучка, която осмисля живота ми. Така ми се иска да расте в един по-хуманен свят!  По традиция всеки понеделник се срещамe приятелки и  бивши колежки: може само по едно кафе да изпием, но държим да сме в изискана обстановка. Теми като  болежки, безпаричие и политически абсурди са табу за нас. Вместо рецепти за манджи си разменяме книги. Общувам и с по-младите  – те ме зареждат с енергията си, а аз, навярно, съм им полезна с богатия си житейски опит.

Но понякога ми става болно от неуважителното отношение на младите, особено на тийнейджърите към мен. И само защото косите ми са побелели. Май пак опираме до първите седем години. Такъв  е естественият път на земното ни съществуване и никой не може  да го промени. От сърце им желая здраве и дълголетие. Мъчно ми е, че в тези смутни времена на стрес и насилие много хора си заминаха  млади от този свят и никога няма да остареят...

Мисля си, че обществото е длъжник на хората от достойната трета възраст. Защото за културата на една нация се съди и по отношението й към възрастните хора.

 

 

 

 

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво и на двете ви!!!
    Вечно млади... дар от Бога, ама и Той иска и ние все пак да участваме в този дар
    А за обществото... сложен въпрос...
    Сега се пита в задачата що е общество и има ли го у нас
    ((( )))
  • Много добро! Замисляш!
  • Страхотно е! Поздрави!
  • "Мъчно ми е, че в тези смутни времена на стрес и насилие много хора си заминаха млади от този свят и никога няма да остареят..."
    Мисълта да остарея с някого, който ще придава красота на моята страрост е красива...

    Фея, много хубава проза... много ме замисли...
    Прегръдка!
  • Май тъй нареченото ни общество е длъжник не само на възрастното поколение...
  • Прочетох и харесах! Жалко, че си заключила оценки, защото Шестица за теб! Шестица и за твоята приятелка Стоянка!
  • Феичке, поздрави на теб и твоята приятелка!
    Водолеят остава млад духовно, явно и тя е такава!
    А ти си Фея, феите нямат възраст
  • Обществото е длъжник на хората от достойната трета възраст!
    !!!
  • Благодаря ви за отзивите! Подобни хора заслужават добра дума! Много се зарадва на изненадата!
  • Приятно изненадана!Поздрав!
  • Какъвто лимит ни е спуснат Отгоре!
  • Ще видим докъде ще я докараме...
  • Хубава изповед, Фея. Жестоки времена.
  • Значи всеки понеделник по едно духовно хапче (за здраве и младост) за мисълта и тялото
    Изключително много уважавам жените, които са успели да съхранят духовната си младост и мисълта и в третата възраст...
    Искрено ви се радвам
  • И аз съм щастлива, че имам приятелка като нея. По традиция се срещаме всяка неделя. Винаги ме изненадва с нещо - може би, защото е водолейка!
  • Да ти е жива и здрава приятелката, Феичка! Изпитвам истинско възхищение към жени, като нея. Баба ми (живот и здраве на 6-ти януари ще стане на 83) е такава, като Стоянка. Колкото до тийн-овете, да са живи и здрави, но и ние носим своята отговорност за тяхното поведение.
    Стоянка е щастлива с приятелки като теб.
    Усмивки и ти благодаря за споделената история!
  • Само да я видиш, Веси: висока и стройна като топола и с аристократична осанка! Винаги елегантна! И какви трапчинки има като се усмихне! Реших да я изненадам!
    Тук става дума за младия дух на моята приятелка! Аз съм мааалко по-млада от нея...
  • Това е най- важното- да съхраним духа си!!! А за тинейджърите- не са само първите 7 години... Яростната надпревара за материалното, обезцени истинските стойности... Това е толкова тъжно!
    Поздравления, че си опазила духа си млад! Успех!
Предложения
: ??:??