Аз съм стара...
На моята приятелка Стоянка
Аз съм стара, много стара – на 77 земни години... Преживях три политически системи, но така и не усетих кога отлетя времето. Ех, да можех да го спра поне за миг! Спомням си детството, бедните военни години. Баща ми беше природно интелигентен човек, а майка ми – мъжка жена. Еднакво добре въртеше и къщната, и кърската работа. Наложи се да порасна преждевременно. После следвах и работих, за да се издържам. Създадох семейство и с много любов отгледахме дъщеря ни. Цял живот работих всеотдайно и всичко постигнах с честния си труд. Сега преживявам със скромната си пенсийка, но не се оплаквам - човек се простира според чергата си. Чудя се как ли оцеляват семейства с двама безработни съпрузи? Бог да им е на помощ!
Но най-важното е, че успях да съхраня духа си. Приятно ми е, когато ми казват, че изглеждам по-млада за възрастта си. Как го постигам ли? С позитивни чувства и мисли, добри дела и умереност във всичко. Преди няколко години загубих съпруга си и често си спомням за щастливите ни съвместни мигове. Благодаря му, че ми даде свободата да бъда такава, каквато съм. Но човек трябва да живее в настоящето, а не в миналото... Имам прекрасна внучка, която осмисля живота ми. Така ми се иска да расте в един по-хуманен свят! По традиция всеки понеделник се срещамe приятелки и бивши колежки: може само по едно кафе да изпием, но държим да сме в изискана обстановка. Теми като болежки, безпаричие и политически абсурди са табу за нас. Вместо рецепти за манджи си разменяме книги. Общувам и с по-младите – те ме зареждат с енергията си, а аз, навярно, съм им полезна с богатия си житейски опит.
Но понякога ми става болно от неуважителното отношение на младите, особено на тийнейджърите към мен. И само защото косите ми са побелели. Май пак опираме до първите седем години. Такъв е естественият път на земното ни съществуване и никой не може да го промени. От сърце им желая здраве и дълголетие. Мъчно ми е, че в тези смутни времена на стрес и насилие много хора си заминаха млади от този свят и никога няма да остареят...
Мисля си, че обществото е длъжник на хората от достойната трета възраст. Защото за културата на една нация се съди и по отношението й към възрастните хора.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
