На моята приятелка Стоянка
Аз съм стара, много стара – на 77 земни години... Преживях три политически системи, но така и не усетих кога отлетя времето. Ех, да можех да го спра поне за миг! Спомням си детството, бедните военни години. Баща ми беше природно интелигентен човек, а майка ми – мъжка жена. Еднакво добре въртеше и къщната, и кърската работа. Наложи се да порасна преждевременно. После следвах и работих, за да се издържам. Създадох семейство и с много любов отгледахме дъщеря ни. Цял живот работих всеотдайно и всичко постигнах с честния си труд. Сега преживявам със скромната си пенсийка, но не се оплаквам - човек се простира според чергата си. Чудя се как ли оцеляват семейства с двама безработни съпрузи? Бог да им е на помощ!
Но най-важното е, че успях да съхраня духа си. Приятно ми е, когато ми казват, че изглеждам по-млада за възрастта си. Как го постигам ли? С позитивни чувства и мисли, добри дела и умереност във всичко. Преди няколко години загубих съпруга си и често си спомн ...