12.03.2009 г., 12:42

Аз съм, тя е, това сме ние

756 0 0
1 мин за четене

   Валят пролетните дъждове и капките им се стичат по покривите на къщите. Превръщат се в множество капкомери, които закаляват нервната ми система. Вървя по калдъръмените улици на стария град и срещам, кого мислите? - моята  позната Рени.

- Рени, Рени - викам след нея.

   Спира за миг, гледа с прозрачен поглед и изведнъж:

- О, ти ли си, Мария? Не можах да те позная.

- Нали знаеш, времето е такова, Рени. Бързаш, бързаш, дори не виждаш и приятелите си.

- Та тях има ли ги? Всеки се е затворил в себе си и няма майка, ни баща.

- Хляб, само хляб, Рени. Парите за къде са, а? Тичаш след вятъра да ги гониш и не можеш да ги стигнеш.

- Айде бе, парите са си пари, ама любовта хич я няма.

- Недей така бе, Мария! Тук-таме се намира, но нали е духовна, хората са я забравили.

- О, хо... блажени са верующите! Че я няма, няма, ама да не говорим! С  мъжа ми се ядем като вълци.

- Аз  пък се чудя, как може моят все още да ме обича! Звъни ми в офиса по десет пъти. Няма си друга работа. Онзи ден ми вика: "Ти си първата и последната, която обичал."

- Да не е луд тоя човек бе, Мария? Сигурно е от Средновековието. Някой го е присъдил на съвременна почва. А може да е слънчасал!

- Присъден, слънчасал, няма геле. Бива си го! Да има повече мъже като него.

- Тогава, мога да ти завиждам, Мария, щото моят хич го няма. Един такъв, намръщен, все някой му е крив.

- За сметка на теб,  моят все е ухилен. Говори, говори, не мога да взема думата от

него. Ама, инак е добряк.

- По-добре добряк, отколкото лошак. Ама нека да са ни живи! Че ако ги няма, лошо пише.

- Абе, нещо много се забъбрихме с теб, Рени. Да си вървим, че виж как ни гледат! Вкъщи ме чакат седем гърла. Можеш ли да си представиш!

-  До нови срещи, Мария. И не ме забравяй!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...