27.06.2007 г., 22:06

* * *

890 0 0
1 мин за четене
Нощта спусна черната си пелерина над града, но вместо да заспи, у Ник се породи неистово желание да отиде някъде, където никой не го познава и да прави каквото му дойде на ум. Просто той имаше нужда да се забавлява, защото вече бе започнал да забравя какво значи това. Като студент Ник беше душата на компанията, най-големият купонджия, но откакто бе започнал работа като икономист, стана едно бегло подобие на някогашното си аз. Нямаше следа вече от изпълнените с горещи емоции нощи  и шеметните запои с приятели. Само един скучен мьрморко, който все от нещо недоволничи. Но на това вече трябваше да се сложи край. Ник се облече и отиде в един квартален бар. От толкова много време той не бе стъпвал на такова място, но все пак не бе забравил да танцува. Преди да иде обаче, бе изпил няколко чашки - за кураж така да се каже. Някаква жена изведнъж се доближи до него. Искаше да му каже нещо, личеше си. Ник я последва. Те излязоха от бара.
- Аз сьм Пати - каза привлекателната дама. Ник и отвърна. Той бе смаян от красотата и - та тя бе облечена доста предизвикателно, дрешките направо сякаш крещяха.
- Вземи я. Ник не издържа и я целуна. Тя не се отдръпна, личеше си, че между тях има привличане и те бързо се озоваха в неговия апартамент. Не говореха с думи, телата си казваха всичко. Сьрцата им туптяха в лудия ритъм на желанието и те му се отдаваха изцяло. Какво ли не направиха Пат и Ник, водени от главоломните си пориви за обич и нежност. Бяха като фурия, като пожар бликаха техните чувства,  водещи ги до неописуема наслада и въодушевление, докато умората не проговори в тях. Те затвориха очи  щастливи, сгушени един в друг, с устни, които още се докосваха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...