* * *
- Загубих го отново! Къде отиде? Върни се! – крещеше момичето – Моля те, не ме карай да те гоня! Мирослав, помогни ми!
Тя упорито търсеше нещо, което все й се изплъзваше – скриваше се ту зад някой шкаф, ту под някоя дреха, после излизаше на улицата, побягваше с всичка сила и тя оставаше все на крачка зад него. Мислите препускаха в главата й също като нещото, което гонеше. Не можеше да проумее как се пренасяше от място на място – ето пак – от мръсната улица, момичето тичаше по мокрия пясък и викаше:
- Върни се! Моля те, върни се!
Но беглеца не искаше и да чуе молбите й. Препускаше ли препускаше, а тя все по-объркана, загубила представа къде е и коя е, губеше вярата си, че ще го настигне.
Изведнъж, изчерпала всичките си сили, тя спря. Огледа се наоколо и остана изумена. Всичко около нея беше толкова красиво и нежно. Все едно беше паднала в някой нов, приказен свят. Тя беше на плажа и кристалната вода заливаше краката й. Слънцето флиртуваше с морето и се оглеждаше в него, като кокет ...