Баба Бойка - бойната

Баба Бойка стана от леглото, разкърши снага и заби едно кроше към огледалото. После изрита с крак стола, хвана го във въздуха и се ухили доволно: ”Бива си ме! Подгонила съм осемдесетака, но още не съм загубила форма от бокса!!” След като приведе във форма снагата си, тя се упъти с бодра стъпка към хладилника. Отвори тържествено врата и я тръшна. Пълна скука! Няма нищо! С тая страст към шоколадите, пенсията й хвръкваше за отрицателно време и сега насреща и се зъбеше празната паст на хладилника. „Майната му, все ще измисля нещо”, рече си тя и включи лаптопа да види кое как е по света и у нас. Току-виж изскочи отнякъде някое турнирче за ветерани. Хем ще отиде да намлати някоя спаружена ветеранка, хем ще изкара някой лев. Само че тия от боксовите федерации ги бяха отписали и никой не рискуваше да качи на ринга старите кранти. Нищо, че тя беше позната като баба Бойка Бойната боксьорка, за кратко Б-4! Като нищо щеше да нокаутира и мъжете!

С тези мисли баба Бойка излезе на улицата, повечето за да не чува гъргоренето на червата си. Още на вратата попадна на някакъв поток от народ, който вееше шарени знамена и понеже баба Бойка беше в крак с информацията, разбра, че тези са от гейовете и лесбийките. Както тя казваше, народа е такъв и онакъв. Такива бяха хетеросексуалните, а „онакивата”, споменатите вече групи. И понеже освен желязна физика, баба Бойка имаше и желязна логика, веднага нащрака план. „А бе аз що не се присъединя към онакивата? Голям праз, като ще ме спрягат комшиите! Тука за права ще се боря!”

- Момиче – обърна се към едного, който може и да беше момиче – вие от …ония ли сте? Гейове и прочие?

- Да, борим се за правата си! Искаме организация, стройна, желязна, да ни води напред! Да ни проправя път и други неща!

- О, това е само за мен! – ококори се насреща й баба Бойка – Цял живот съм подтискана и унижавана, цял живот все на мен лошата работа. Нали съм лесбийка…

- Момчета, момичета ! – провикна се новата познайница на баба Бойка – Сред нас е най-старата лесбийка, която е търпяла толкова гнет и омраза, че няма как с житейския си и друг опит да не ни поведе напред!

Така баба Бойка Бойната стана водач на „онакивата” . Събрания, срещи, организиране! Шоколади! Много шоколади! Носеха и ги, за да има сили за работа. Даваха и джобни, командировъчни. Тя им уши пет знамена в знак на признателност. Назначиха я за байрактарка! Цяла година баба Бойка гореше за „онакивата”, докато един ден в офиса и не влезе една от …тези де. Млада, шейсетгодишна дама,която все се въртеше около лидерката.

- Повече не мога да мълча, Бойке! – Не мога! Убий ме, обичам те! Искам да сме на сериозно! Да ме обладаеш! Диво и страстно, както работиш! Да ми забиеш…едно кроше… - и онази яростно раздра ризата си.

При тази любовна сцена, баба Бойка едва успя да си грабне чантичката и напусна работния фронт на „онакивата” Което не се отрази хич добре на битовите й проблеми. Но, както се казва, „Всяко чудо за три дни, в България – за два”. Друг можеше и да се отчае, но не и баба Бойка Бойната. При толкова партии, организации, фондации, галимации и всякакви –ации, все ще й се отвори парашута да влее силите си срещу някакъв хонорар или заплащане в шоколади.

И тогава на хоризонта се появиха джендърите. Щом разучи проблема, баба Бойка тутакси откри седалището им и постави проблема в упор:

- Ей ме на! Подгоних осемдесетака, а не ми дават да се изразявам! Коя съм аз, или кой съм? Уж съм жена, ама май не съм. Ако искате, мога да ви изиграя три рунда бокс и ще ви нокаутирам поред. От друга страна родих две деца. От трета цепех дърва и работех на кран. Задиряха ме мъже, ама аз гледах циците на жените в банята. И чак сега разбрах, че съм някакъв джендър. Все съм в графата на някой от 31-те пола. Не мога повече така! Искам при вас! Да си влея силите в работа!

Онези се зарадваха и още същия ден баба Бойка си вля силите. Свързаха се със световната джендърска организация. Настана една джендъриядия, ум да ти зайде! Чекмеджето на бюрото и беше пълно с шоколади от цял свят! Приеха я и в Парламента. Да си изложи позицията, де! Изложи я! Ръкопляскаха и казаха, че са с нея – най-старата джендърка! Някои на ухо й споделиха, че са като нея, ама още си траят. Дори и й предложиха да се кандидатира. Да си имат официален представител. На педерасти и лесбийки си имали, ама джендър си нямали. „Та не е лошо да имаме и двама-трима такива, за баланс”, заключи предложението си един депутат, представител на гейовете.

Баба Бойка отпразнува осемдесетия си рожден ден сред фоейрверки и ръкопляскания. Дори й връчиха някакви грамоти! Само че на нея взе да й омръзва ръководенето на организацията. От друга страна и се искаше да подържа стандарт. Обаче…с пенсията не става. Да не мислите, че Б-4 се отчая? Никога! Баба Бойка не познаваше заден ход. Полегна да размисли с шоколад в ръка и естествено, роди нов план при това, без усилия. Планът й всъщност беше снесен наготово по телевизията. Заформяше се нова вълна на недоволство. Сексуален тормоз! Ей тази вълна Б-4 можеше да яхне с небивал успех! Като се имаше предвид, че се радваше на добра памет, баба Бойка направи един подробен списък на мъже, които са я тормозели повече от седемдесет години. Започна с Димо от пети клас. Този недорасляк непрекъснато я скубеше за плитките и това изобщо не беше свързано с причиняване на физическа болка, ами носеше любовен подтекст. Да не говорим за Васко, който в седми клас я опипа в коридора и после каза, че на Бойка почнали да и растат цицките! Ами Николай от горните класове? Той пък по най-безцеремонен начин един път я прегърна и аха, да я целуне по бузата! Тогава тя се зарадва, че красавецът и е оказал внимание, но като размисли, би трябвало да се е погнусила и да носи травмата в душата си. Към тези първи маняци добави и десетки колеги в завода, които я гледаха, как се качва на крана, а когато и помагаха, я докосваха. Колко ужасно я докосваха! Уж да помогнат, гадовете, ама те са имали сексуални намеци! На всичкото отгоре и казваха „Красавице”, „Сладурче”, „Бонбонче”. Какво е това, ако не мераци за близост? Травма след травма, години наред! Ей сега ще ги издири, ще им предяви съдебен иск за нанесени морални вреди и ела та гледай! Ще ги спука от глоби! Ще я пипат! Ще я гледат! Сладурче била, красавица и бонбон – ей сега ще им вгорчи живота! Вгорчи го! До известно време, когато на вратата й похлопа някакъв необръснат, запуснат утрепляк с неустановена възраст:

- Ти ма, Бойке! Ти навремето ми травмира душата така, че я ме виж на какво приличам. Не ми се пули, ами се сещай! Ти беше онази, която ме префасонира на боксовия ринг и от тогава ми викат Женчо. По тази причина не се ожених. А после не се и омъжих, защото …

Разказът се оттече в неописуеми истории, от които калената в битки психика на Б-4 се подкоси. До толкова, че не се сдържа и му фрасна един за изпроводяк. Онзи се пльосна в някаква локва и подви опашка. Но й се закани люто :”Ти ще видиш, гиди мръсна побойничка неедна! Ще те съдя до дупка!” и се оттегли победоносно.

Въпреки възрастта си, баба Бойка бойната-боксьорка, имаше куп планове, натрупани в житейския си опит. Седна до масата, извади шише с ракия, лист и химикал и се отдаде на анализ, съпоставки и начертаване на план, който да я доведе до победен край. От този труд се роди жалба за тормоз от няма значение кой, ама я засягал на полова принадлежност.

„Докато се установи към кой от 31-те пола принадлежа, я камилата, я камиларя!”, рече си тя и полегна на заслужен отдих. „Ще ме хванат за оная работа”, ухили се баба Бойка като си представи като какво ще й хванат, кой ще я хване, и най-важното – каква джендърка е?