10.02.2010 г., 13:20

Баба Марта и момичетата

1.9K 0 0
1 мин за четене

Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук-там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.

Сега след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът - чист, чист. Разговаряха за какво ли не. Смееха се. Беше весело.

Не забелязаха откъде се появи старицата. Първо я видя най-малкото момиче. Стана и ù предложи да седне. После отиде при всяко едно от момичетата и взе по едно кокиче. Поднесе ù букетчето.

- Заповядай, бабо, кокичета от нас. Много са красиви и хубаво миришат. На пролет. Изглежда баба Марта е весела. Изпрати ни този слънчев ден и кокичетата. Нали?

Баба Марта се засмя. Хареса ù това момиче. Умно и добро, уважително.

- Вие, деца, кой сезон обичате най-много? Я кажете.

Всички извикаха - лятото. Слънчево и топло е. Има цветя. Птичките пеят. Игрите са чудесни.

Старицата забеляза, че само малкото момиче не казва нищо. Затова се обърна към него.

- И ти ли, миличка, мислиш така?

- Аз, бабо, обичам всички сезони. В дома ми и през зимата има цъфнали цветя. Зимата обичам заради снега и пързалките. Пролетта - заради птиците, цветята и зеленината. Есента - заради плодовете и красивия цвят на дърветата. А за лятото и аз ще ти кажа същото. Природата е прекрасна. Само трябва да я пазим повече.

- Много хубави думи каза, дете. Много хубави думи.  Така е.  Всеки сезон е хубав. Трябва да се цени и уважава. Знай. В твоя дом цветята винаги ще цъфтят.

Старицата стана. Сбогува се с момичетата. Погали малкото момиче по главата и тръгна към гората.

Коя беше старицата никой не разбра.

Баба Марта беше доволна. Растяха добри деца. Умни и с добри сърца. Те щяха да пазят природата. Усмихна се. И сякаш стана по-топло. А може и да е било от слънцето. Кой знае?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...