Бабо, моля ти се да го купим!
Духа ноемврийски вятър. Есента си отива, а зимата пристига, макар и бавно. По дърветата са останали последните листа.
Главните булеварди са живи. Натовареният трафик не изглежда скоро да свърши. Фарофете на колите блестят в тъмнината, минувачите по улиците не са малко.
Далеч от тези булеварди, хванати за ръце, вървят Мая и баба ѝ Мария. Часът наближава седем вечерта, но тези улици вече са запустели. Баба Мария е прибрала Мая преди половин час от детска градина, взима я късно защото малкия им апартамент се отоплява трудно.
Родителите на Мая не са при тях. Баща ѝ е в чужбина, а майка ѝ, тръгна да търси работа преди две години и все още търси. Малкото дете, Мая е на четири годинки.
Сега двечките вървят към магазинчето. Баба Мария си мисли: "Кое да купя с тези 10 лева, кое по-напред яйца, сирене, кашкавал или хляб?... Кое по-напред. Бащата на Мая обеща да изпрати малко пари, но тях все още ги няма.
След дълго вървене влизат в магазинчето, поздравяват касиерката и започват да пазаруват. Мая от две седмици иска яйце с играчка вътре, но баба ѝ всеки път обещава, че ще го купят друг път. В магазинчето влизат двама един господин, изглеждащ богат, а след него работник с тениска и работен панталои. Пред касата малката Мая моли баба си:
– Бабо, моля ти се да го купим. Моля ти се...
Баба ѝ чака касиерката да маркира продуктите и прави знак на Мая да мълчи. Работникът слуша думите на думите на момичето и внимателно следи какво се случва. Касиерката казва общата сума и изведнъж лицето на бабата се променя. Появява се несигурност и притеснение и тя с трепереща ръка дава единствените си 10 лева. Работникът, без да мисли минава край господина, оставя своите покупки на земята заявява, че няма да ги купи, слага едно от яйцата пред касиерката, дава своите 20 лева на бабата и си излиза
Момиченцето се прибира, подскачайки с яйце в ръка, а баба ѝ мисли: ,,Има и добри хора на тоя свят"
© Екрем Али Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Отговор към batchvarov: Да, вярно е! На 13 години съм.
-
Преди години минавахме през градинката до Народното събрание и видях младеж, с живо лице и одърпани дрехи да свири на цигулка. Оставих му едно левче, но нещо ме загложди, върнах се ... взех си монетката и му се извиних. Оставих му хартийка от пет евро.
-
Браво!
-
Весели празници!
-
Еки, наистина ли си толкова млад, колкото си обявил? Ако е така, аз съм безкрайно щастлив човек. Весели празници на теб и семейството!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
