Дип прост чиляк си беше Пандо Шматката от наше село - дип прост и дип крадлив. Ей, оная нощ се завъртял край Гочовия рибарник, шарани да краде. Ама Гочо не е вчерашен и знае как да си пази стоката. Кучето му се разлаяло, а стопанинът туй и чакал - изскочил от скривалището си, грабнал ловната пушка, заредил я с кросци сол и стрелял по Пандовия задник. Разпищял се, разбойникът му с разбойник, хванал се отзаде и право в село се довлякъл и не къде да е, а баш у дома. Чука той на портата:
- Боре, отвори, че умирам, братец!
Отворих му аз - нали съм си коскоджамите фелдшер, хем дълг, хем и човещинка ще знайш... Турих го да легне на масата, тая, дето е в готварницата, тая бе, дето всяка година по Коледа на нея си майсторя осолен свински бут. С клещите, тия същите, с които, га някой зареве от зор, вадя зъби, се замъчих кросците сол от задника му да махам. Като ми се разпищя оня ми ти чиляк, не ти е работа! Викам му:
- Мълчи бе! Цяло село разбра, че ти си бил крадецът на шарани, сега чак в града ...