На Борислав
В пастела на чудни планини живеят хора. Потта и водите на ориза, люспести влечуги, простотата на един живот -като пъстротата на бога на планината...
Нещо неимоверно трудно и доловимо ежедневно, тежко и блатисто, с погледа на богомолка и мълчанието на съвкупяващите се блатни жаби.
Прости песни, открито леки и лесни отношения, дълбочината на ежедневното до чувствителна душевност...
Убийства за хляб, поемането на отговорността -да вземеш от другите за своите. Примирение до традиционализъм и вяра до животински инстинкт.
В залеза на мекото и природосъобразното, естественото - до болката на чувствителността, съпреживяването без емоция със стиснати зъби... В голямата, безкрайно чужда и страшна планина, която те ражда, храни и служи за полог на доброволните ти телесни останки...
Някога в Япония новородените са имали незавидна съдба – мъжките, ако броят им не отговаря на нуждите, се убиват;
- женските поотраснали се продават, отново подчинено на поредност и нужда. ”Вземи си бебето! ...