На Борислав

Балада

     В пастела на чудни планини живеят хора. Потта и водите на ориза, люспести влечуги, простотата на един живот  -като пъстротата на бога на планината...

 Нещо неимоверно трудно и доловимо ежедневно, тежко и блатисто, с погледа на богомолка и мълчанието на съвкупяващите се блатни жаби.

 Прости песни, открито леки и лесни отношения, дълбочината на ежедневното до чувствителна душевност...

     Убийства за хляб, поемането на отговорността -да вземеш от другите за своите. Примирение до традиционализъм и вяра до животински инстинкт.

     В залеза на мекото и природосъобразното, естественото - до болката на чувствителността, съпреживяването без емоция със стиснати зъби... В голямата, безкрайно чужда и страшна планина, която те ражда, храни и служи за полог на доброволните ти телесни останки...

     Някога в Япония новородените са имали незавидна съдба – мъжките, ако броят им не отговаря на нуждите, се убиват;

- женските поотраснали се продават, отново подчинено на поредност и нужда. ”Вземи си бебето! Не го искам в оризището си." Подчинение на големия и водача. Купуването на жена – една, втора – подвластно на нуждата - биологична, човешка или просто традиционна.

     А човекът има отброените си 70 лета и пролети, зими и есени... след това своето доброволно изкупено право да дари планината с телесното си и завърши живота си в лоното на Нараяма...

 ... Планинската пустош на гадни, охранени с човешка леш гарвани, сред купища кости на предците, нищетата на самота и доброволна жертва за рода... Твоята Нараяма – като в песента: “Тя имаше късмет - когато отиде в Нараяма - заваля сняг - чист, бял, първи сняг...”

*

  Свободна интерпретация по японски филм "Балада за Нараяма". Визуалното и изтънчената японска реч могат да прозвучат и така...