Чакам автобуса в центъра на родното ми село, за да ме откара до близкия град. "Обичайните заподозрени" са заформили агитката си както винаги под явора и както винаги, коментират нещо.
И изведнъж наострям слух, защото...
- ... Мамка му и кучи! - казва Джоката - Абе ти разбираш ли, бе? На три крака!... От едното му задно краче липсва парче. Предното също е повредено. И върви! Върви на два крака...
- Ай стига, бе! - изломотва някой.
- Да, бе! - категоричен е Джоката.
- Ама как тъй?
- Абе върви, бе! - категоричен е още повече Джоката.
- Да не говориш за моето куче? - питам- Малко едно такова...
- Охоу! Да... - казва Джоката.
- То е моето! Един камион мина през лявото му краче и го махнахме, защото то просто висеше на кожата си. А сега пък му падна нокътя на предната лапичка и го боли. И да, наистина левите му крака са неизползваеми...
- Мъжко ли е? - пита Джоката.
- Мъжко е! - отговарям му аз.
- А бе... чудя се! Като е мъжко... като му се клатят мъдете, как успява да балансира?
Настава кикот...
- Абе, Джока! То балансира с тях, бе! - отвръщам разсеяно аз...
© Пенко Пенков Всички права запазени