БАЛАНСЪТ

Главните счетоводители по принцип не са лоши хора, доколкото може да се смятат за хора. Числа и цифри, умножения, деления, плюсове и минуси – в този техен свят няма нищо естетично, ако изключим факта, че обикновено става дума за пари, с които можеш да си позволиш цялата световна естетика.

- Печалбата за тази година, иначе казано – годишният финансов резултат след данъчно преобразуване, ще бъде с отрицателен знак – каза тя, подчертавайки с вечния си молив нещо в листа пред нея. Всички в малката заличка я слушаха, включително директорът. Той обаче не се стърпя и я запита:

- Което идва да рече какво?

- Печалбата с отрицателен знак е загуба.

- Ами направете я с положителен знак. Навремето, като умножавахме две числа с отрицателен знак, получавахме положителен. Не става ли сега така?

- Не става и никога не е ставало.

- Искате да кажете, че след като ви чаках три месеца да изготвите тоя смотан отчет, накрая вие се изтъпанчвате тук пред всички ни – и той замахна широко лявата си ръка, за да подчертае, че в залата има още четири човека, - за да ни съобщите, че знакът ни бил отрицателен и затова нямаме печалба. Ние да не сме акумулатор, бе госпожо? Всичко си има и отрицателни, и положителни страни.

Главната счетоводителка го изслуша с толкова голямо отегчение, че директорът побърза да замрази възмущението си в полуидиотска усмивка, която виновно фризира лицето му.

- При вас отрицателните страни са повече от положителните. Затова балансът ви е такъв.

- И моята жена казва за мен така – съгласи се търговският заместник-директор. – Когато те слагам на кантар, вика, винаги отрицателното надделява. То тя никога не ме е слагала на кантар, аз сам си се тегля...

Усети тежестта на погледа на главната и побърза да млъкне. Опря малкия пръст на лявата си ръка върху бюрото и зачудено започна да го изучава.

- Аз изготвям баланс, не меря на кантар – каза бавно тя. - Опасявам се, че никой от присъстващите не разбира какво говоря и какъв е смисълът на загубата.

Хората в залата се огледаха. В погледите им се четеше грижа и състрадание, което ги обединяваше. Те чакаха присъдата си.

След като остана донякъде удовлетворена от ефекта, който предизвика, главната продължи по-спокойно:

- Загубата е предизвикана от значителните разходи, след които най-голяма перо имат разходите от обезценка и амортизация. На следващо място са разходите по икономически елементи, основна позиция сред които намират заплати и осигуровки.

„Леле, тая ще ми ореже заплатата”, „Отиде ми пенсията”, казаха си присъстващите и единодушният им страх се разнесе наоколо като мънички частици прах. Сноп слънчеви лъчи влезе в стаята и озари страха. Беше красиво.

- Като вземем предвид становището на отдела за вътрешен контрол, както и заключението на одитора, предприятието е стабилизирано и губи качествено, което означава, че растежът му, макар и отрицателен, е с подходящ тренд към устойчивост. А устойчивостта, уважаеми ръководители, е най-важната характеристика на всяко търговско формирование в съвременна Европа.

След месец заплатите във фирмата бяха значително увеличени, загубата – също, а главната счетоводителка стана финансов директор. Кой знае, един ден и одитор можеше да стане, ако работи все така устойчиво.