16.03.2011 г., 21:00

Балтия и моторна резачка

1.3K 1 3
Басня

Стърчали си от един ботор една балтия и една модерна моторна резачка. Балтията била стара, ръждива със хлабав сап и поизживяла времето си, а резачката била модерна, ярко червена със добре смазана верига и изглеждала отлично.

- Много ти е прогнила дръжчицата, вуйно - присмяла се резачката на овехтялата балтия.
- Вехта е, пада често, ама още мога да сека дърва - омърлушено отвърнала балтията - ама гледам, че и на теб скоро не са ти сипвали бензинец.
- Като ми сипят утре, като бръмна мощно и звънко, цял куп с дърва ще нарежа. А теб скоро ще захвърлят в мазата, че за нищо не ставаш.

Минало се утрето, другият ден и по-другият минал, ала никой не идвал да сипе бензин и да запали мотора на резачката. Криза била, горивото - скъпо и скоро я бутнали под кревата да не я откраднат циганите. А на балтията сложили нов, беличък яворов сап и до днес служи вярно на стопаните си, лъскава от употреба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет!
    При това положение дай Боже кризата да продължи дълги, дълги години...
    А пример за висша форма на предателство се явява дръжката на брадвата...сапа
    Поздрав!
  • Не знаех, че съм такъв кон-спиратор
    Аз си разказвам, а вие поки, та поуки

    По-здрав
  • Мъдра миниатюра.
    Поздрав!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...