И тоя Красьо…
Ама нали ви казах – описвам реални хора. Та не мога да сменям имената – те си вървят лепнати за героя. Често като красив плакат върху боклукчийска кофа.
Само дето малцина му викат Красьо. Познат е от малък като Масура. Не, не родови прякор, а лична заслуга. Кръсти го другарката в детската градина, когато видя как се върти из двора масивното хлапе. Като масур с прежда форматирано – дебела среда, в постоянно движение.
От което не отслабваше, а обратното – натаманяваше мазнинка по поясчето. Щото де види дете с филия – ама суха да е дори – втурваше се. Или насила – ако онова е по-малко, или с лендзене, успяваше барем да отхапе от нея.
Така се уреждаше и в училище. Което завърши с малко над тройка – имаше четири по физкултура, да не разваля картинката.
Отваряше вратите на учителите, носеше им галошите да се сушат до печката, после – в градското школо, вземаше връхните дрехи и умело ги полагаше на закачалката, като предвидливо и услужливо ги изтръскваше.
Сетне баща му го уреди ...