(съвременна приказка)
ІІ ЧАСТ
- Може би моето - предложи Плюшеното мече. - Оттук се вижда половината улица, а пък и аз съм на най-горния рафт.
- По-добре моето - изджафка Голямото черно куче. - Оттук мога да виждам кой влиза, кой излиза и какво става на съседните щандове.
- Особено на щанда за шоколадите! - извика някой и всички прихнаха да се смеят.
- Ако патето хареса моето място, аз мога да му го отстъпя - предложи Синьото слонче. - И без това ми омръзна всяко дете, което мине, да ме подръпва за ухото.
- Мисля, че най-хубаво е моето място - обади се тихо куклата Барби и смутено приглади русите си къдрици. - Трябва само да измислим, как да изкачим патето дотук. Можеш ли да скочиш толкова високо, че да дойдеш при мен? - обърна се тя към патето.
- Н-н-н-е-е - успя да отговори то. - Аз мога само да плувам.
- Трябва да намерим въжета - реши Оловният войник. - Някой да има въже? - попита той.
Всички играчки утихнаха.
- Трябва да побързаме! Нощта скоро ще свърши, а ние нищо не сме направил ...