Мъжки разговор (покрай конкурса)
„В лошо възпитания човек смелостта се превръща в грубост, учеността – в педантизъм, остроумието – в палячовщина, простотата – в недодяланост, добродушието – в ласкателство.“
Джон Лок /1632-1704 г./ - английски социолог и философ
„За възпитанието на детето се изисква много повече проникновено мислене, много повече мъдрост, отколкото за управление на държавата.“
Уилям Ченинг /1780-1842 г./ - американски религиозен проповедник и писател
„Много по-лесно е да станеш баща, отколкото да останеш баща.”
Василий Осипович Ключевски /1841-1911 г./ - руски историк и обществен деятел, академик
-Седни, майсторе, седни да си поговорим дорде сме само двамата, без жената и без детето. Що-годе прилична къща построихме с теб и с помощниците ти, но дали не е време и за слънцата по таваните да поумуваме? Чувал си за облога в тревненската Даскалова къща, нали? Да, да, за този, дето е бил сторен преди цели два века между майстор Димитър Ошанеца и калфата му Иван Бочуковеца… Ех, сякаш по-лесно им е било по онова време!... А я сега ми кажи как душа в стаите ми да проблесне, че и накриво тръгналите ми крехки дръвчета да поизправят ствола си, левенти да израснат и в горди борове да се превърнат? Чак тогава за баш майстор ще те призная!
-Нещо ти е натежало на душата, докторе, като студена змия се е свило върху сърцето ти и не те оставя спокойно да си поемеш дъх… - вдигна поглед от очуканите си ръце майстор Вельо и се вгледа в очите на стопанина, но като ледена мъгла го секна мъката, която извираше от тях и той позаекна:
-Го-голяма е скръбта ти… За-залива, по-помита всичко, що срещне пред себе си…
-Така е, майсторе. Чувствителен човек си ти и веднага ме усети, затова и точно с теб реших да поговоря. Вяра ти имам, че и вътре в къщата ще ми помогнеш, за да проблесне в нея добрият дух. Знаеш ли, мъка ми е като гледам какво прави синът ми. Не ще да учи, в гимназията от часовете бяга, целият се е татуирал, има обици и разни халки къде ли не, чак и на носа… Не признава моите ценности. Мълчи, а посмея ли да му направя забележка, само ме поглежда иронично, изсумтява и дим да го няма… Къде ходи, какво прави, с кого се среща и аз вече не зная… Болест да бе, щях да го излекувам, а то… Не бях ли най-добрият баща?! Никога от нищо не съм го лишавал, все съм го подкрепял, каквото е поискал - веднага го е получавал, една дума накриво не съм му казал… - присви се на стола бащата и тежко подпря с две ръце главата си.
-Разбирам мъката ти, докторе, ама със слънца по таваните на стаите едва ли ще мога момчето ти да променя. Сега децата искат компютри, уреди за спортуване, семпли форми, а не пищни дърворезби, а не писани одаи… Но все пак нещо ми дойде на ума. През лятото съм се цанил да пооправям две стари къщи чак във Венеция и още помощници ми трябват. Дали твоят син ще ми даде едно рамо там, а? Няма да му е лесно, доста ще се поизпоти, че много работа има, а аз съм строг, чак лош понякога… Който мързелува, наказания търпи – не му плащам и почивка не му давам. Може и да не събере пари, за да се върне обратно… Но като свършим ремонтите, награда за сина ти ще има - заедно ще отидем на екскурзия до Рим, а и със своите пари, изкарани със собствен труд, вкъщи ще ти се прибере момчето…
-Дано, дано най-сетне да открием това, което да изпълва душата на детето ми, майсторе, от което цяла да я усеща, а сърцето му да трепти и да се радва… Дано! Ех, майсторе, така се надявам… - вдигна очи докторът и срещна тези на Вельо.
Мъглата в погледа му се бе разнесла, по склоновете на бащината душа колебливо шареха слънчеви лъчи и дори птици се гонеха по стръмните й върхари…
/По стар мой разказ, който отговаря на темата за шестия кръг от миниконкурсите за разказвачи: „Доброто, което вреди, и лошото, което помага“./
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички! Тачков, прав си - един цитат за мото е предостатъчен. Кой от трите е най-подходящ?
-
Поздрав! Хубав диалогичен разказ... Може би за мото е по-добре да се избере само един цитат...
-
Браво, Роси!
Интересна хрумка! Запазила си българското, търсиш надежда в труда, уповаваш се на мъдростта и опита на другите. -
Към тези мъдри цитати и към този важен разказ, акцентиращ върху много сериозната релация - баща-син, ще рискувам да добавя нещо, до което съм стигнал самостоятелно, по повод аналогични размишления: "Много по-лесно е да бъдеш баща за чуждите деца, отколкото за своите!". Хвала на Майстора от разказа /уточних, за да не си помисли някой, че става дума за дълбоко уважавания от мен г-н Красимир Тенев/. Поздравление за перото ти, Роси!
-
В днешно време децата не искат и да учат, защото не намират смисъл в ученето... Дори не искат да се пробват да мислят!
Получил се е диалог, който е реалистичен...
Светъл ден, Eia! -
Много е хубав разказът ти. Интересен подход. Разкриваш образите чрез разговор между героите!
-
Севделин, радвам се, че отново се регистрира в сайта. Особено ми липсваше, чак те сънувах.
Обърни внимание как започва разговора между тези мъже - талантлив майстор, може би потомък на Колю Фичето и интелигентен съвременен човек, който много го уважава и иска да подчертае, че държи на традициите. По тези въпроси те така са решили да говорят помежду си. А това е мой стар разказ, малко преработен, за да отговаря на темата на конкурса и няма да има продължение - така си завършва, има отворен финал, както се казва сега. Ето линк към първата публикация на същия: https://otkrovenia.com/bg/proza/myjki-razgovor
А аз обичам да пиша особено - забележи езика в части от "Знайно е село Змейково":
https://otkrovenia.com/bg/proza/znajno-e-selo-zmejkovo
Обичам поетичния език, с народностно звучене, сочния, виталния, ако мога така да се изразя. Понякога пиша по друг начин - "Капан с характер" е наситен с юридическа терминология, но съм влюбена в поезията, в художественото слово... -
Мисля си какъв нов разказ да напиша по темата: „Доброто, което вреди, и лошото, което помага“. Сега се сетих, че покрай нея може да мине и друг стар мой разказ, с коренно различно виждане на нещата
https://otkrovenia.com/bg/proza/jena-i-polovina-1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
