6.11.2025 г., 21:55

Бастет и бездната

128 0 0
1 мин за четене

(не е разказ, нито пък философия; не е и поетична миниатюра, а още по-малко — модерна притча)

 

Да умееш да жонглираш по ръба на черния хумор не е болестно състояние, а е вид виртуозно балансиране на въже — а-ха да паднеш отвисоко на земята и да се пръснеш като балон с фекалии, но не... не падаш — и си оставаш торба с фекалии, само че с чувство за баланс! Реалната илюзия за превъзходство е да бъдеш скромен сред вълци и да знаеш, че смирението е последната форма на гордост, която бездната (един слънчев ден) неизбежно ще погълне като „глътка въздух“.

А вътрешният глас — онова вечно гладно коте за още духовна храна — пак ще се обади. Ще мърка за смисъл и естетика, ще протяга лапи към мислите ми, ще се преструва на мъдрец, докато ближе собствения си прозорец към реалността. И аз ще го галя, защото е единственото живо нещо в мен, което още вярва, че гладът е доказателство за живот.

Понякога си мисля, че ако спре да мърка — ще настъпи дълбока тишина, толкова съвършена, че дори бездната ще онемее! Но после се сещам, че това коте няма навик да мълчи. То диша с моите съмнения, яде от мислите ми и пие от страховете ми. И колкото повече го храня, толкова повече расте — вече не е коте, а хищник, който ме пази от самия мен.

Може би така изглежда духовното равновесие — да вървиш по ръба, да галиш звяра вътре в себе си и да не знаеш кой от двама ви всъщност е истинският акробат. А да не знаеш, и да не ти пука е предикат и признак на мокша.

 

 

Бележка на автора:

Мокша — освобождение от кръговрата на страданието. А лично за мен — онази тишина между две мисли, когато бездната и Бастет дишат в един ритъм. Нито победа, нито поражение — просто освобождение от нуждата да имаш посока и цел.

Бастет — древноегипетската богиня на котките, женствеността, дома и защитата. В контекста на този текст, тя е символ на вътрешното „гладно коте“ – нежно зверче, но и свещено, кротко, но бдящо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюрхан Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...